О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 06.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6120/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Я.-Д. и М. И. Д. от [населено място] срещу въззивно решение от 20.06.2013г., постановено по гр.д.№ 5953/11г. на Софийския градски съд, ІVд с-в, в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 03.09.10г. по гр.д.№ 3504/05г. на Софийския районен съд, 73 с-в, и вместо него е отменил на основание чл.37, ал.1 ЗН дарението, извършено с нот.акт № 125/2000г. за 1/3 ид.част от апартамент № 12, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.А, ет.5, по иска на П. М. Я. срещу Е. Х. Я.-Д. и М. И. Д..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 07.07.09г. решение по гр.д.№ 1345/05г. на СРС, 69 с-в, е възстановена запазената част на П. М. Я. от наследството на С. С. Я., почнала на 01.04.04г., чрез намаляване на дарствените й разпореждания в полза на Е. Х. Я. Д., оформени с нот.акт № 121/99г. до размер на 1/3 ид.част от процесния апартамент на основание чл.30, ал.1 ЗН. С нот.акт № 125/2000г. първата ответница е дарила имота на своята дъщеря М. Д.. Тъй като наследството на С. Я. е открито на 01.04.04г., исковата молба по чл.30 ЗН е вписана на 21.02.05г., респ. искът по чл.37, ал.1 ЗН е предявен в едногодишен срок от вписването, а дарението, което се атакува е извършено на 08.12.2000г. и доколкото по делото не е установено стойността на запазената част на ищеца в размер на 23 433, 33 лв. да е била заплатена или „допълнена в пари” от ответниците, въззивният съд е приел, че всички предпоставки за уважаването на иска по чл.37, ал.1 ЗН до посочения размер са налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: следва ли по реда на чл.37 ЗН да бъде отменена сделка с подарен недвижим имот, извършена преди откриване на наследството и преди вписването на исковата молба за намалението от надарен, срещу когото е постановено намаление на дарението по реда на чл.30 ЗН. Поддържа се, че същият е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Поставеният от касаторите правен въпрос не е решен в противоречие с представената от тях задължителна практика на ВКС, тъй като същата не се отнася до него – с Р № 800 по гр.д.№ 3234/08г. на ВКС, І г.о. е даден отрицателен отговор на въпроса може ли на основание чл.37 ЗН наследник, който си е възстановил запазената част без да иска отмяна на сделката, да иска директно от приобретател допълване на накърнената му възстановена запазена част в пари, а с Р № 444 по гр.д.№ 468/10г. на ВКС, ІІ г.о. са разгледани въпросите за приложимостта на правилото по чл.37, ал.3 ЗН за поредността на предявяване на исковете при наличие на няколко отчуждения и дали искът по чл.37, ал.1 ЗН е приложим само за извършени от надарения наследник отчуждения в полза на трети лица или може да бъде насочван за отмяна на последващи отчуждения от третите лица. Ето защо тази практика на ВКС не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
По отношение на релевирано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи във връзка с посочените в ТР № 1/09т. на ОСГТК на ВКС, т.4 предпоставки и същите в случая не са налице.
С оглед изложеното въззивното решение не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 20.06.2013г., постановено по гр.д.№ 5953/11г. на Софийския градски съд, ІVд състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: