О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 13.04.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети април, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 4971 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Г. Б. и на К. З. М. и Н. К. З. срещу въззивно решение № 178 от 26.06.2008 год. по гр.д. № 217/2008 год. на С. окръжен съд, с което е допусната съдебна делба на жилище № 80, находящо се на V етаж в жилищна сграда ЖСК “Дружба-1”, бл.3, ул. “. № 1* гр. Ст. З. между съделителите и при части : 14/48 ид.ч. за С. Г. Б., 27/48 ид.ч. за К. З. М. и 7/48 ид. ч. за Н. К. З.
По касационната жалба на С. Г. Б.:
С. Г. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на жилище № 80, находящо се на V етаж в жилищна сграда ЖСК “Дружба-1”, бл.3, ул. “. № 1* гр. Ст. З. между съделителите и при части: 14/48 ид.ч. за С. Г. Б., 27/48 ид.ч. за К. З. М. и 7/48 ид. ч. за Н. К. З.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът неправилно се е произнесъл по въпросите относно това кои са съсобственици в недвижимия имот, предмет на иска за съдебна делба, както и каква е частта на всеки един от тях. Тези въпроси били разрешени противоречиво от първоинстанционния и въззивният съд. В нарушение на чл.188, ал.1 ГПК въззивният съд приел за недоказано твърдението на праводателя й, че делът му в съсобствеността бил по-голям, основано на вложени негови лични средства в придобиването на имота. По отношение на допуснатия до делба лек автомобил поддържа, че не е посочено в решението местонахождението му.
Ответниците по касационната жалба К. З. М. и Н. К. З. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв., в срока по чл.283 ГПК, намира същата за допустима.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поставят два материалноправни въпроси, за които се поддържа,че са съществени като относими към спора, а именно между кои лица и при какви части следва да се допусне делбата на недвижимия имот. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като тези въпроси били разрешени противоречиво от първоинстанционния и въззивният съд.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Решенията, които са обжалваеми, т.е. подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая жалбоподателката обосновава наличието на противоречива съдебна практика позовавайки се на решението от 24.07.2007 г. по гр.д. № 976/2005 г., с което е допусната съдебна делба на недвижимия имот между съделителите и при части: за С. Г. Б.- 12/32 ид.ч., за К. З. М. 9/32 ид.ч., за Н. К. З. 3/32 ид.ч. и за Ю. А. А.- 4/32 ид.ч. и обжалваното решение С. окръжен съд, с което е отхвърлен иска за делба по отношение на Ю. А. А. и делбата е допусната между съделителите и при части: за С. Г. Б.- 14/48 ид.ч., за К. З. М. 27/48 ид.ч.и за Н. К. З. 7/48 ид.ч. Двете решения не са влезли в сила. Първото към настоящия момент е отменено по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ с обжалваното от жалбоподателката въззивно решение. След като има въззивно обжалване и съответно въззивно решение, то не се пораждат никакви правни последици от решението на първоинстанционния съд, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика и приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Същественият процесуалноправен въпрос поставен в изложението е, че в нарушение на практиката на Върховния касационен съд въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, относими към твърдения факт, че праводателят й е вложил лични средства в придобиването на делбения имот, с което е нарушена нормата на чл.188 ГПК /отм./. Неправилно въззивният съд приел, че по делото не е доказано предоставените от баща й лични средства в размер на сумата 1 500 лв.да са вложени в придобиването на делбения имот.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че делбеният имот не е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност между Т/син на праводателя на жалбоподателката/ и Ж. П. , тъй като е закупен след смъртта на Т. С. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, а обосноваността на изводите му, че праводателя на жалбоподателката не е вложил лични средства в придобиването на делбения имот не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
По касационната жалба на К. З. М. и Н. К. З.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът неправилно се е произнесъл по въпроса за правата на съделителите в недвижимия имот, предмет на иска за делба. Въззивният съд приел, че не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на наследодателите Ж. К. П. и Г. Т. Г. и като последица от това неправилно приложил разпоредбата на чл.10а ЗН, която в случая не намирала приложение, тъй като моментът на смъртта им бил установен с представените по делото препис- извлечение от акт за смърт № 0036/19.11.2000 г. и препис-извлечение от акт за смърт № 0037/19.11.2000 г.
Ответницата по касационната жалба С. Г. Б. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв., в срока по чл.283 ГПК, намира същата за допустима.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поставя процесуалноправен въпрос, касаещ необсъждането на представените по делото доказателства, установяващи смъртта на наследодателите на страните, довело до неправилното определяне на частите на съделителите в съсобствеността. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Необсъждането на доказателствата от съда е процесуално нарушение и когато то е довело до неправилност на съдебното решение се оценява като съществено. Когато съдът е обсъдил всички доказателства, но при обсъждането е нарушил правилата на формалната логика, опита и научното знание е налице опорочаване на фактическите констатации на съда, което е основание за неправилност на решението, поради необоснованост. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и представените препис-извлечения от акта за смърт на Ж. К. П. и Г. Т. Г. и в този смисъл не е нарушил задълженията си на решаващ съд по същество, въведени с ТР №1/2001 г.на ОСГК на ВКС. Дали фактическите констатации са правилно изведени от съда е въпрос, относим към правилността на решението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК и не може да се обсъжда в производството по допускане на касационно обжалване.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК следва въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
В случая посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 26.06.2008 год. по гр.д. № 217/2008 год. на С. окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 26.06.2008 год. по гр.д. № 217/2008 год. на С. окръжен съд, по подадените от С. Г. Б. и от К. З. М. и Н. К. З. касационни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :