О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр.София, 21.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 605/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. “М” (АМ) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 31.07.2009 г. по гр.д. № 3209/ 2008 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 21526/ 2007 г., с което по предявените от В. Д. К. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на К. , извършено със заповед № 2* от 30.05.2007 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен митнически специалист” и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа за период от 15.06. до 15.12.2007 г. в размер 3 076,26 лв, както и сумата 325,14 лв – възнаграждение за положен извънреден труд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения № 91 от 18.04.2003 г. по гр.д. № 2750/ 2001 г. и № 1* от 13.02.2004 г. по гр.д. № 952/ 2002 г. досежно материалноправния въпрос кога се прилага закрилата за уволнение по чл.333 от КТ по отношение на работник, който не е уведомил работодателя, че страда от заболяване, даващо право на такава закрила. Според касатора отговорът на този въпрос, даден от въззивния съд, не е отчел обстоятелството, че работодателят е получил разрешение от инспекцията по труда за уволняването на ищеца. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и за разглеждане на спора по същество, с последващо отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по касация В. В. К. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато, като счита че решението на въззивния съд е правилно.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Твърдяното противоречие не е налице, тъй като в решенията на ВКС по гр.д. № 952/ 2002 г. и 2750/ 2001 г. е разгледана хипотеза, в която уволняваният работник не е представил на работодателя съществуващи данни дали се ползва от закрилата по чл.333 от КТ, което е счетено за достатъчно основание същият да не може да се ползва от облагите на защитната норма. В обжалваното въззивно решение е прието друго – не че работникът е отказал да представи на работодателя съществуващи доказателства за заболяване от туберкулоза, а че той не е разполагал с такива доказателства към момента, в който са му били поискани.становяването на заболяването с ЕР на ТЕЛК е станало по-късно, но работникът е бил болен към момента на уволнението. Следователно не се касае за неправомерно поведение на работника, а за невъзможност да изпълни указанията на работодателя и да представи документи, удостоверяващи заболяването.
Поради това не е налице твърдяното противоречие по чл.280 ал.1 т.2 от КТ. Други основания за допускане на касационното обжалване касаторът не е посочил, а съдът не може да ги извлича служебно (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК). Ето защо обжалването не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 31.07.2009 г. по гр.д. № 3209/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: