О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр.София, 10.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3478 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 07.04.2014г. по гр.д.№2031/2014г., първо г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на Д. М. А. на влязло в сила решение по гр.д.№48493/2019г. на РС София.
Жалбоподателят Д. М. А., чрез процесуалния си представител, моли да бъде отменено определението на ВКС и молбата му за отмяна да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Молителят е поддържал, че до момента на подаване на молбата за отмяна не му е връчвана заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а представената разписка за връчване на съдебни книжа от 07.09.2009 г. е връчена на сина му К. А., с кого е в лоши отношения и не му е била предадена. Поддържал е, че той не е бил уведомен за образуваното срещу него съдебно производство по гр. д. № 6760/2010 г. на СРС, което намира за новооткрито обстоятелство и иска влязлото в сила осъдително решение, постановено по иск предявен в срока по чл. 415 ГПК да бъде отменено на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК.
При тези данни съдът в обжалваното определение е приел, че ако издадената заповед за изпълнение не е била връчена на молителя на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и той не е подал възражение срещу нея, когато му е бил връчено лично препис от искова молба за предявен от Т. ЕАД, [населено място] по реда на чл.422 ГПК, за него е възникнало процесуалното право да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок, като заяви обстоятелството, че заповедта не му е била връчена надлежно или, че не му е била връчена лично – чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, но това право не е упражнено. Прието е, че исковото производство за установяване и присъждане на вземането, което [фирма] има срещу него, е завършило с постановяване на атакуваното решение, препис от което е бил връчен на молителя на 19.01.2011г. лично. С обжалваното определение ВКС е оставил без разглеждане молба за отмяна на Д. А. на влязло в сила решение по гр.д.№48493/2019г. на РС София, подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като е изложил съображения за това, че молителят е узнал за новото обстоятелство- заповедта за изпълнение- най-късно на 19.01.2011г., а е подал молбата в съда на 23.10.2013г., т.е. далеч след изтичането на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК срок, в който е следвало да извърши това процесуално действие.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Подаването на молбата за отмяна, подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в предвидения от закона в тримесечен срок считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство – чл.305, ал.1, т.5 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. В случая в обжалваното определение съдът правилно е приел, че препис от атакуваното решение е надлежно връчен на молителя на 19.01.2011г., към който момент следва да се приеме, че последният най-късно е узнал за заповедта за изпълнение издадена по чл.410 ГПК, т.е за соченото от него ново обстоятелство. Ето защо при липсата на подадена молба в предвидения от закона срок, т.е. до 19.04.2012г., а едва на 23.10.2013г., същата правилно е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.307, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.04.2014г. по гр.д.№2031/2014г., първо г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на Д. М. А. на влязло в сила решение по гр.д.№48493/2019г. на РС София, на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: