6
гр. д. № 2246/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 437
София, 11.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2246/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. И. В., чрез процесуалния си представител адв. Д., е подала касационна жалба срещу решение № 2567 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 2214/2015 г. на Софийски апелативен съд, VІІ-ми граждански състав, в частта с която е потвърдено решение от 15.12.2014 г. по гр. д. № 792/2011 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея установителни искове за собственост на 2/3 ид. ч. от ап. 3, на втория етаж в източната сграда, с административен адрес [населено място], [улица] със застроена площ от 112.90 кв. м, заедно със зимнично помещение № 8-6 с площ от 10.53 кв. м. и мазе № 4 с площ от 16.42 кв. м. и таван с площ от 18-57 кв.м., както и 19.42/100 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ VІІ-374 от кв. 125 по плана на [населено място], м. „Л.”, с площ от 943.20 кв. м., както и за 1/3 ид. ч. от гараж, с площ от 24.00 кв. м., построен в същия имот. Твърди, че въззивният съд е следвало да се произнесе по предявените от нея установителни искове за собственост на двата имота, на посоченото основание – саморъчно завещание направено от Б. Р. в полза на касаторката.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуален и материалноправни въпроси в противоречие с формирана задължителна практика по тях. Иска допускане касационна проверка по разрешените от въззивния съд въпроси: 1. задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните; 2. до къде се простират пределите на служебното начало при липса на отговор на исковата молба, при неоспорване от страна на ответника на собствеността на ищцата, при липса на каквито и да било изключващи правата на ищцата възражения от страна на ответника; в кои случаи е допустимо служебно събиране на доказателства и в тази връзка допустимо ли е съдът служебно да изиска и приложи по делото съдебни актове – влезли в сила решения по друго дело.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
Касаторката е предявила на 20.09.2010 г. срещу Л. Р. и И. Р. установителен иск за собственост на апартамент ап. 3, на втория етаж в източната сграда, с административен адрес [населено място], [улица] на гараж с площ от 24.00 кв. м, двата обекта построени в УПИ VІІ-374 от кв. 125 по плана на [населено място], м. „Л.”. В исковата молба е посочила, че правото на собственост върху тях е придобила на основание универсално завещание, направено в нейна полза от Б. Р., починал на 19.09.1995 г. и оставил за наследници по закон ответниците по иска – съпруга и брат, което завещание е открила през 2005 г. При условията на евентуалност се е позовала и на придобивното основание – договор за покупка на наследство, сключен с И. Р. през 2005 г. и договор за покупко-продажба на ? ид. ч. от гаража, сключен с Л. Р. през 2005 г., за който е съставен нот. акт № 20, от 13.10.2013 г., т. ІІІ, рег. № 7810 по н. д. № 340/2005 г.
След получаване препис от исковата молба, извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата Л. Р. е подала молба на 21.06.2011 г., с която е уведомила съда, че между същите страни е висящо производство по предявен от нея срещу ищцата иск по чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчното завещание съставено от Б. Р., тъй като не е било написано и подписано от него. С молбата е направила искане за спиране производството по делото до влизане в сила на решение от 17.02.2011 г., постановено по гр. д. № 5113/2009 г. на СГС, с което е уважен иска и прогласена нищожността на саморъчното завещание, тъй като срещу него е подадена касационна жалба. След представяне на удостоверение за установяване на направеното твърдение с определение от 07.07.2011 г. производството по делото е спряно до влизане в сила на решението по гр. д. № 5313/2009 т. на СГС.
С определение от 16.03.2012 г. производството по делото е възобновено след като ответницата Л. Р. с молба от 12.03.2012 г. е представила заверен препис от влязлото в сила решението, с което саморъчното завещание е обявено за нищожно. В същата молба е взела и становище по иска, като е направила възражение, че завещанието е нищожно, поради което не е породило правни последици. Заявила е, че като наследник на съпруга си и на основание чл. 9, ал.1 ЗН е придобила 2/3 ид. ч. от апартамента и 5/6 ид. ч. от гаража на основание прекратена СИО и наследяване. Оспорила е валидността на договора за продажба на наследство, сключен от И. Р. с касаторката за разликата над 1/6 ид. ч. от гаража, с довод, че това са придобитите от него права върху този имот на основание наследяване. Заявила е, че не оспорва собствеността придобита от касаторката върху гаража на основание договорите за продажба сключени от нея и И. Р. за продажба на придобитите от тях по наследяване части от гаража. Посочила е и това, че Д. В. е предявила срещу нея иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключен между двете на 12.04.2006 г. предварителен договор за продажба на 2/6 ид. ч. от гаража, по който е образувано и висящо гр. д. № 12856/2001 г. на СРС.
Софийски градски съд с решение № 418 от 20.01.2014 г. е отхвърлил предявените на основание чл. 124, ал. 1 ГПК установителни искове за собственост на двата имота, права върху които се твърди, че са придобити на основание универсално завещание, направено от Б. Р. в неяна полза.
С допълнително решение № 19120 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 792/2011 г. е отхвърлил и предявените при условията на евентуалност искове за собственост на описаните имоти на основание договори за продажба на наследствени права и договор за покупко-продажба.
Въззивният съд, чието решение е предмет на касационна жалба, е отменил първоинстанционното, в частта, с която са били отхвърлени исковете за собственост, основани на продибивните способи – договор за продажба на наследствени права и договор за покупко-продажба и е уважил тези исковете, като е признал за установено по отношение на ответниците, че касаторката е собственик на 1/3 ид. ч. от описания апартамент и на 4/6 ид. ч. от гаража. При определяне придобитите права върху гаража е извършил своя преценка за размера на права, придобити от И. Р. по наследяване, като е съобразил, че правото на собственост върху гаража е придобито от наследодателя Б. Р. на основание договор за покупко-продажба сключен по време на брака му, поради което това право е придобито в режим на семейна имуществена общност.
При така установените факти по делото поставените въпроси не обуславят основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка.
Съдът е обсъдил всички възражения на страните и е формирал свои изводи въз основа на приетите за установени факти.
Зачел е силата на пресъдено нещо на постановеното решение по иска за обявяване нищожността на завещанието в изпълнение разпоредбата на чл. 297 ГПК. Без правно значение е обстоятелството, че ответницата Л. Р. е уведомила съда за висящото производство по предявения от нея иск по чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, след изтичане срока за отговор по исковата молба. Правно значение има факта на узнаване от съда за наличието на такъв спор между страните, за да извърши преценка дали изходът по него е от значение за разрешаване на правния спор, с който е сезиран, както и обуславя ли предмета му основанието по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК за спиране производството по делото, до приключване на делото по преюдициалния спор за валидността на завещанието, от което ищцата по иска по чл. 124, ал.1 ГПК черпи права.
Не обуславя посоченото основание за допускане касационна проверка въпрос 3. – допустимо ли е съдът служебно да събира доказателства. Този въпрос е поставен некоректно. Съдът е изискал служебно прилагането на гр. д. 5313/2009 г., образувано по предявен иск за прогласяване нищожност на завещанието, въпреки че страната Л. Р. е представила заверен препис от него с молбата, с която е поискала възобновяване на производството. Това процесуално действие няма качеството на „служебно събиране на доказателства”, поради което некоректно е позоваването на ТР ТР №1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, в което е посочено кои доказателства съдът може да събира служебно.
Поставеният въпрос 4. – задължен ли е съдът да укаже, кои факти подлежат на доказване, не обуславя основание за допускане касационна проверка. Първостепенния съд е изпълнил задължението си с изготвения доклад по делото, в който е съобразено становището на страните по иска и представените доказателства.
Въпросът под № 5. за това оборена ли е доказателствената сила на констативния нот. акт, с който касаторката се е снабдила въз основа на завещанието, направено от наследодателя в нейна полза, след като той не е оспорен от ответниците, също не обуславя основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК. Представеният от ищцата констативен нот. акт № 20, , т. ІІІ, рег. № 7810 по н. д. № 340/2005 г. е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм., с решението, по гр. д. № 5313/2009 г. на СГС, поради което позоваването на него от страна на касаторката е некоректно.
Във въпрос № 6 се поставя въпроса кога настъпва преклузията за ангажиране на доказателства. Той е изведен от това, че след срока за отговор на исковата молба е уведомен съда за висящото производство по иска по чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН. Този въпрос не е разрешаван от съда. Производството по делото е било спряно да разрешаване с влязло в сила решение преюдициалния спор за валидността на завещанието. Съдът е бил длъжен на основание чл. 147, т. 2 ГПК да съобрази влязлото в сила решение, с което е прогласена нищожността на завещанието.
Въпрос № 7 е сходен с въпрос 3, поради което за него е относим дадения по последния отговор.
Под № 8 е поставен въпросът за това доказателствено средство ли е признанието на страната за осъществили се неизгодни за нея факти.
Този въпрос се поставя във връзка със заявеното от ответницата извън срока за отговор на исковата молба твърдение, че не оспорва правата на ищцата, придобити върху гаража. Съдът е уважил иска за собственост върху този имот до размер на 4/6 ид. ч. след като е обсъдил събраните доказателства по делото относно осъществилите се правопораждащи факти – договор за продажба на ? ид. ч. от гаража, сключен с Л. Р. и договор за продажба на наследствени права, сключен с И. Р., който е породил действие за 1/6 ид. ч., която той е придобил на основание наследяване. Правото на собственост се придобива на основание посочени в чл. 77 ЗС, поради което при позоваване на някое от визираните в нормата или в друг закон основания, съдът е длъжен да провери дали правопораждащият факт се е осъществил при спазване на предвидената в закона форма. Признанието на страна, че друг правен субект е носител на правото на собственост за определен имот, не е придобивно основание, въз основа на него съдът не може да формира правен извод.
На следващо място касаторката е заявила, че поддържа предявения при условията на евентуалност иска за собственост на гаража срещу Л. Р. до размер на ? ид. ч. и е поискала на това основание да й бъде върната надвнесената държавна такса. Съдът е отказал да уважи искането с аргумент, че касаторката не е направила отказ от иска, който е предявен за целия имот.
Съдът не е обсъждал становището на ответницата, а е формирал правните си изводи за обема на придобитите права въз основа на писмените доказателства, поради което поставеният въпросът не е решаван от него, той не е формирал крайния му извод, поради което не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация Л. Р. направените от нея разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, които се доказват с представения договор за правна помощ сключен с адв. Р. А. от САК, който в частта за уговореното и платено възнаграждение, има характер на разписка, възлизащи на сумата 1000.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2567 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 2214/2015 г. на Софийски апелативен съд VІІ-ми състав.
ОСЪЖДА Д. И. В. от [населено място], [улица] да заплати на Л. П. Р. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 1000.00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: