О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 12.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2688 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 94 от 16.04.2014г. по в.т.д. № 90 / 2014г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 211/ 12.11.2013г. по гр.д. № 74/ 2012г. на Окръжен съд – Добрич, касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД сумата от 168 000 лева, дадена на отпаднало основание, поради разваляне на договор от 22.06.2009г., ведно със законна лихва от 13.03.2012г. до окончателното плащане и съдебни разноски в размер на 15 720 лева за двете инстанции.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради незаконосъобразност, съществени нарушения на процесуалния закон и необснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол.
. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че ищецът, в качеството си на продавач, по сключения с ответника на 31.12.2009г. т.нар. предварителен договор за продажба на зърнокомбайн и ПСС, е изправна страна по този договор, тъй като е заплатил изцяло продажната цена от 168 000 лева, но въпреки дадената му възможност, вкл. по време на процеса, ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли след заплащане на цената на собствеността върху вещите, предмет на договора, собственост на трето лице, поради което направеното от ищеца волеизявление за разваляне е произвело целеното с него правно действие. Като последица на развалянето за ищеца е възникнало вземане по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за връщане на заплатената по разваления договор цена от 168 000 лева. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за прихващане на ответника с вземане за обезщетение да ползване на продадената вещ за времето от сключване на договора до предявяване на иска. Изложени са съображения, че правото на обезщетение, поради разваляне има кредиторът, упражнил правото си по чл.87, ал.1 ЗЗД, но не и виновната за развалянето страна. Изложени са допълнителни съображения, че ползването до момента на разваляне на договора е било на правно основание, поради което не се дължи обезщетение за ползване, нито вреди поради обезценка на вещите, тъй като са естествен процес на изхабяване в резултат на ползването. С развалянето на договора се е заличил юридическия факт на договора и е отпаднала договорната връзка, като в хипотеза на връщане на вещи на отпаднало основание, получателят т.е. лицето, което дължи вещта след отпадане на основанието, на основание чл.57 ЗЗД дължи плодовете от момента на поканата и стойността, ако вещта е погинала. За минал период, преди направеното възражение за прихващане, което съдът третира като покана, липсва основание за присъждане на вземане по см. на чл.57 ЗЗД. Тъй като ответникът не е предявил иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на вещта, липсва основание за упражняване на право на задържане на плащането от негова страна до предаването на владението на зърнокомбайна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че в атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на спора правни въпроси: „/1/ Когато купувачът по предварителен договор за продажба на движима вещ не изпълни задължението си за заплащане на пълния размер на договорената продажна цена, вследствие на което продавачът е упражнил право на задържане и е отказал да прехвърли собствеността, разполага ли първият с потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД да развали договора?; /2/ Коя е приложимата правна норма при регламентацията на отношенията между страните по развален предварителен договор за продажба на движима вещ, по силата на който купувачът е използвал договорената вещ и е събирал гражданските й плодове за срока на действие на договора – чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД или чл.57 ЗЗД?”. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него няма формирана съдебна практика.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
Първият въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като по него няма произнасяне от въззивния съд. Същият е разгледал твърдяното право на задържане не във връзка с вземането за плащане на цената по сключения между страните договор, а във връзка с породеното от развалянето на договора вземане по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на купувача за връщане на платената продажна цена, поради което поставеният въпрос относно „упражняване на право на задържане” като основание за отказ да се изпълни задължението по договора да се прехвърли собствеността не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като не е налице общото основание за това по чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият състав на апелативния съд е извел правото по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за връщане на продажната цена въз основа на упражнено потестативно право за разваляне на договора след изплащане на пълната дължима продажна цена по договора и дадена възможност на ответника да придобие вещта, предмет на договора, от третото лице нейн собственик, с оглед изпълнение на задължението по договора да се прехвърли собствеността.
Вторият въпрос също не предпоставя допускането на касационния контрол, тъй като въпросът за „гражданските плодове” от вещта не е бил включен в предмета на делото, тъй като възражението за прихващане се основава на твърдение за вземане на ответника за обезщетение за ползване на имота за период от датата на сключване на договора до предявяване на иска, а не на искане за заплащане на събрани граждански плодове, каквато би била наемната цена, ако вещта беше отдадена под наем /такова твърдение не е въведено от страните/. Самият касатор е поддържал, че не е получил волеизявлението за разваляне на договора преди завеждане на исковата молба, като за този период – до развалянето на договора, въззивният съд е приел, че ответникът по исковете няма право на обезщетение за ползването на имота, тъй като правото на обезщетение, поради разваляне има само кредиторът, упражнил правото си по чл.87, ал.1 ЗЗД, но не и виновната за развалянето страна. Изложените от решаващия състав мотиви относно приложението на чл.57 ЗЗД не са относими за този период /до развалянето на договора/, за който именно се претендира и вземането за обезщетение от ползването на имота от ищеца.
Предвид липсата на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не обсъжда релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 16.04.2014г. по в.т.д. № 90 / 2014г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.