О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София 14.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 236/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. М. като пълномощник на Е. П. Х. и М. Ж. Х. против въззивно решение № 328 от 04.11.2016 г. по в.гр.д. № 1273/2016 г. на Старозагорския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е определил квотите на съделителите в съсобствеността, като не е съобразил сключения на 03.08.1995 г. договор за делба на земеделски земи с възстановено право на собственост, с който наследниците на общия наследодател Е. Х. М. са си поделили имотите, признати и определени за възстановяване с решение на ПК от 19.09.1994 г., както и извършената от сънаследника Т. П. М. разпореждане с част от тези имоти в полза на Е. П. Х..
Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/Кои решения на ОСЗ се считат обезсилени по право в случаите на преработка на плана за земеразделяне по реда на чл. 17, ал.8 ЗСПЗЗ от момента на публикуване на заповедта за преработка в ДВ – дали само решенията по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ, или и тези по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ. 2/ Ако до обнародване на заповедта за преработка на плана за земеразделяне има извършени разпоредителни сделки въз основа на решение по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ, каква е съдбата на тези сделки – дали същите са нищожни или подлежат на оспорване по съдебен ред от лице, имащо правен интерес да стори това. 3/ При преработка на плана за земеразделяне по реда на чл. 17, ал.8 ЗСПЗЗ какво се случва с извършената между сънаследниците делба по чл. 17, ал.2/ отм./ ЗСПЗЗ на имотите, определени за възстановяване с решение по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ. 4/ Допустимо ли е заверката на подписите на съделителите в договора за доброволна делба на земеделски земи, извършена по реда на чл. 17, ал.2 / отм./ ЗСПЗЗ, да бъде извършена при действието на ЗСВ от 1994 г./ отм./ от кмет на населеното място, където няма районен съд.
Ответникът по касация Х. Е. Х. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 34 от 27.05.2016 г. по гр.д. № 248/2015 г. на Чирпанския районен съд, с което е допуснато съдебна делба между Х. Е. Х., М. Ж. Х. и Е. П. Х. на следния земеделски имот: пасище, мера, от 35.000 дка, съставлявщ имот № 000431 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Братя Д., при права за съделителите както следва: 2/4 ид. части за Х. Е. Х. и по 1/4 ид. част за М. Ж. Х. и за Е. П. Х..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с Решение № 06.С от 14.11.2007 г. на ОСЗГ- [населено място] на наследниците на Е. Х. М. е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ пасище, мера с площ 35 дка, съставляващ имот № 000431 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Братя Д.. Решението е придружено със скица на имота, представляваща неразделна част от него. Съделителите са наследници по закон на Е. Х. М., поч. през 1994 г. Ищецът Х. Е. Х. е негов син, а ответниците Е. П. Х. и М. Ж. Х. са наследници по закон на друг син на наследодателя – П. Е. Х., починал през 2008 г.
Въззивният съд е намерил за неоснователно искането на ответниците по касация делбата да се допусне при квоти съобразно Договор за делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с решение по чл. 14, ал.1,т.2 ЗСПЗЗ, сключен на 03. 08.1995 г. между Т. П. М. – съпруга на наследодателя Е. М., и двамата му сина- Х. Е. и П. Е.. На първо място съдът е приел, че този договор не е породил вещноправно действие и е нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, тъй като нотариалното удостоверяване на подписите на съделителите е било извършено от кмета на [населено място], чиято нотариална компетентност, съгласно чл. 158 ЗСВ/ отм./ и чл. 83 З., е ограничена до удостоверяване на дата и подпис на частни документи, които не подлежат на вписване. Според въззивния съд обсъждания договор за доброволна делба е сред актовете, подлежащи на вписване съгласно чл. 4, б.”г” от Правилна за вписванията, поради което нотариалното удостоверяване на подписите в него не може да бъде извършено от лице с ограничена нотариална компетентност. Оттук съдът е заключил, че Т. М. не е била собственик на земеделските имоти, възстановени й с решение № 06.27 от 06.06.1997 г. на ПК- Братя Д., поради което и договорът за дарение, обективиран в нотариален акт № 98, т.І, дело № 284/1999 г., с който се разпоредила с тях в полза на ответника Е. Х., също не е породил действие.
На следващо място съдът е приел, че договорът за делба от 03.08.1995 г., решение № 06.27 от 06.06.1997 г. на ОСЗГ- Братя Д. и прехвърлителната сделка от 1999 г. не могат да бъдат зачетени при определяне квотите на съделителите и по причина на последващо преработване на плана за земеразделяне за землището на [населено място], въз основа на заповед на министъра на земеделието и горите, обнародвана в ДВ бр. 75/ 12.09.2000 г., тъй като съгласно разпоредбата на чл.34в ЗСПЗЗ/ ДВ бр. 68/1999 г./ в случаите на чл. 17, ал.8 и 31, 32 и 34 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ от момента на обнародване в Държавен вестник на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал.8 , се смятат за обезсилени по право всички решения на поземлената комисия и издадените въз основа на тях нотариални актове за засегнатите от преработката имоти.
Въз основа на тези съображения съдът е приел, че делбата на процесния земеделски имот следва да се допусне между съделителите при права, определени съобразно правилата на ЗН.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, тъй като те не са от значение за изхода на спора. Решението по чл. 18, ал.2 ППЗСПЗЗ няма конститутивно действие и не легитимира лицата, в чиято полза е признато правото на възстановяване на собствеността върху заявените земеделски земи, за собственици на конкретен обект на правото на собственост. Административната процедура по възстановяване на правото на собственост в нови реални граници приключва с постановяване на решението по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне се определя обекта на собственост чрез посочване на неговите индивидуализиращи белези – размер, местоположение, граници, съседи. С изрична разпоредба на закона – чл. 27, ал.3 ППЗСПЗЗ, на това решение, придружено от скица, е придадено значение на констативен нотариален акт за право на собственост върху възстановения в нови реални граници имот. Това е прието и в т.1 от ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. Няма съмнение в съдебната практика, че по силата на чл. 34в ЗСПЗЗ това решение се счита обезсилено по право от момента на обнародване в Държавен вестник на заповедта на министъра на земеделието за преработка на плана за земеразделяне, при действието на който е било издадено. С обезсилването му отпада неговото конститутивно действие, а това означава, че възстановените с него имоти губят правното качество на обекти на собственост, без което не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки или на придобивна давност. Следователно, независимо дали ще се приеме, че по силата на чл. 34в ЗСПЗЗ се обезсилват само решенията по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ, с които се възстановява правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, или и предхождащите ги решения по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, с които това право е признато, не може да се направи извод, че дарението, направено от Т. М. в полза на касатора Е. Х. е произвело вещнопрехвърлително действие. При точно прилагане на материалния закон въззивният съд е приел, че с отпадане правата на праводателката, отпадат и правата на приобретателя.
Въпросите са ирелевантни и с оглед на обстоятелството, че процедурата по възстановяване на земеделските имоти на общия наследодател е приключила с влязло в сила решение № 06.С от 14.11.2007 г. на ОЗС- [населено място], с което на наследниците е предоставен в обезщетение земеделски имот по чл. 19 ЗСПЗЗ с площ 35.000 дка, индивидуализаран съобразно влязъэл в сила план за земеразделяне като имот № 000431, което предпоставя признато с решение по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ право на възстановяване върху земеделска земя в този размер.
Не е обуславящ изхода на спора и въпросът относно правната характеристика на договора за делба по чл. 17, ал.2 / отм./ ЗСПЗЗ и нотариалната компетентност на кметовете на населените места, в които няма районен съд, за нотариално удостоверяване на подписите на съделителите. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за делба е основание наследниците на починал собственик, на името на когото е издадено решението, да поискат от поземлената комисия да постанови решение за възстановяване на право на собственост в реални граници на всеки от тях, съобразно определените с договора права. Касае се за специална възможност в рамките на административното производство по ЗСПЗЗ да бъде извършена доброволна делба, като всеки от сънаследниците получи реален дял от земеделските имоти, признати за възстановяване на общия наследодател. В случая такава делба не е извършена. Решението, с което е възстановено правото на собственост върху делбения имот, е издадено общо на наследници на Е. М., което е и основанието да се води настоящото дело. Следователно, въпросът дали договорът за делба по чл. 17, ал.2/ отм./ ЗСПЗЗ е нищожен или не, е без правно значение, тъй като в делбеното производство съдът определя квотите на съделителите служебно.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328 от 04.11.2016 г. по в.гр.д. № 1273/2016 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: