3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр.София, 18.05. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на 11 май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 29 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието против решение № 6976 от 30.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 2063 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Б” въззивен състав, с което е отменено решението от 11.12.2015 г. по гр.д. № 18464 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, Г.О., 74 състав, в частите за отхвърляне на предявените от Е. Г. Д. против Министерството на правосъдието иск с правно основание чл.157а, ал.3 във връзка с чл.139г от ЗСВ/отм./ за сумата от 11 619,60 лв. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 1 701,20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2012 г. до 7.04.2014 г., постановено е друго решение за осъждане на Министерството на правосъдието да заплати на Е. Д. тези суми и е обезсилено решението за отхвърляне на евентуално предявените искове за същите суми и основания срещу Пернишкия районен съд, като производството по тези искове е оставено без разглеждане.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1. Притежава ли Министерството на правосъдието материалноправна легитимация да отговаря по иск за изплащане на еднократно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с държавен съдебен изпълнител съгласно чл.139г. във връзка с чл.157а от ЗСВ/отм./?. При наличието на специален закон, уреждащ издръжката и финансирането на дейността на държавните съдебни изпълнители, приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда относно задължението на работодателя при изплащане на обезщетение при прекратяване на правоотношението? Касаторът счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
2. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права? Касаторът твърди, че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд не се е произнесъл по възражението му в отговора на исковата молба за нищожност на решението на петчленния състав на ВАС, постановени по жалбата на ищцата Д..
Ответницата по касационната жалба Е. Г. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 2 000 лв. разноски за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба Пернишки районен съд не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата Е. Д. е работила като държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителната служба към Пернишкия районен съд и е била дисциплинарно уволнена от Министъра на правосъдието със заповед, връчена на 25.05.2006 г., след което на същата дата е встъпила в длъжност като частен съдебен изпълнител. С окончателно решение от 22.10.2012 г. Петчленен състав на Върховния административен съд е отменил заповедта за дисциплинарно уволнение, а искането и за доброволно заплащане на еднократното обезщетение по чл.139г. от ЗСВ/отм./ за прослужените десет години на длъжността „държавен съдебен изпълнител” не е било удовлетворено. Затова тя е завела искове срещу Министерството на правосъдието и евентуално срещу Пернишкия районен съд за заплащане на обезщетението и на мораторна лихва за забавата. Софийският градски съд е отменил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете срещу Министерството на правосъдието и ги е уважил. Приел е, че работодател на държавния съдебен изпълнител е Министерството, а не съответният районен съд. Позовавайки се на разпоредбите на чл.139г, ал.3 от ЗСВ/отм./ и чл.114, ал.1 от ЗЗД, този съд е счел, че давност не е текла, докато е траел процесът относно законността на дисциплинарното уволнение, поради което давността е започнала да тече едва от влизане в сила на решението на Върховния административен съд и до завеждане на исковете не е изтекъл тригодишният срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ.
С оглед на тези мотиви даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касатора е от решаващо значение за изхода на спора. Към момента на прекратяване на правоотношението с ищцата статутът на държавните съдебни изпълнители се е регулирал от разпоредбите, съдържащи се в глава единадесета на ЗСВ от 1994 г./отм./. Анализът на тези разпоредби сочи, че министърът на правосъдието е имал правомощията да провежда конкурс за назначаване, да назначава, да освобождава, да наказва дисциплинарно, да променя мястото на работа на съдебните изпълнители, да определя особения знак, който носят при изпълнение на длъжността си. Тези функции са типични и определящи за работодател, поради което следва да се приеме, че страна в правоотношението е Министерството на правосъдието. Извършването на определени плащания в полза на съдебните изпълнители от бюджета на съдебната власт е изрично уредено от закона изключение от общия принцип за дължимостта им от работодателя и затова не може да послужи като решаващ аргумент в полза на тезата на касатора. В съдебната практика при приложението на разпоредбите на ЗСВ от 1994 г./отм./ също еднозначно е прието, че съдебните изпълнители се намират в служебни отношения с Министерство на правосъдието/решение от 17.10.2007 г. по гр.д. №2665/2004 г. на П. Г.О. на ВКС/. В този смисъл са мотивите към т.6 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълкувателно гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според които Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите-изпълнители. Тези длъжностни лица са в служебни отношения с министерството на правосъдието, макар че организационно са към районните съдилища и дейността им се финансира от бюджета на съдебната власт/чл.150, ал.2 от ЗСВ/отм./ и чл.160, ал.2 от ЗСВ/отм.//. Те се назначават от министъра на правосъдието и се намират в служебни отношения с Министерство на правосъдието. Следователно даденият от въззивния съд отговор на първия въпрос на касатора съответства на приложимата практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора е обусловен от пропуска на въззивния съд да се произнесе по възражението в отговора на исковата молба, че решението на петчленния състав на ВАС, с което е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, е нищожно, тъй като според касатора е постановено от незаконен състав. Касаторът твърди, че съгласно чл.184, ал.2, изречение второ от ЗСВ/отм./ във връзка с параграф 4, ал.1 от ПЗР на АПК/в сила от 12.07.2006 г./ образуваните преди влизането в сила на кодекса административни дела в районните, окръжните съдилища и във ВАС се довършват в същите съдилища по досегашния ред и делото не е било подведомствено на ВАС, а на Софийския градски съд. Нищожното решение не поражда правни последици, поради което не може да прекъсне давността за вземането. От извършената от настоящия състав служебна справка е видно, че спорът за подведомствеността на делото, образувано по искането за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, е разрешен с определение № 13 от 2010 г. от 28.05.2010 г. по дело № 5/2010 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС. Според това определение компетентен да се произнесе по делото е именно Върховният административен съд, а не Софийският градски съд, както смята касаторът. Решението на ВАС не е нищожно, дори да се приеме тезата на касатора за подведомственост на делото на Софийския градски съд. Тогава решението не би било нищожно, а недопустимо/тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и О. на Първа и Втора колегия на ВАС/. Затова пак би породило като правна последица прекъсването на давността за вземането. Ето защо допускането на касационно обжалване по втория въпрос е ненужно, тъй като не би променило изхода на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора Министерството на правосъдието дължи на Е. Д. 2 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6976 от 30.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 2063 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Б” въззивен състав.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Е. Г. Д.-[ЕГН], сумата 2 000/две хиляди/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: