О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№437
София, 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия И.
ч. т. дело № 1 986/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв.А. Д. от ВАК, срещу определение № 426 от 28.12.2012 г. по ч. гр. дело № 360/2012 г. на Бургаски апелативен съд. Със същото се потвърждава определение № 2 807 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 2 144/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответниците по частната жалба – О. В. Лазарева и А. Ю. Л., и двамата граждани на Руската Федерация са изразили становище за неоснователността на постъпилата частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 2 144/2011 г. пред Бургаския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от [фирма] [населено място] против О. В. Лазарева и А. Ю. Л.. Ищецът моли да бъде обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор от 17.09.2007 г. за продажба на апартамент, находящ се в сграда на@@11@ [населено място]. Твърди се, че въпреки неколкократните покани ответниците не са се явили за сключване на окончателния договор и не са заплатили остатъка от дължимата цена в размер на 156 770,83 евро без ДДС. В отговора на исковата молба са наведени доводи за недопустимост на предявения иск срещу Лазарева по съображения, че между нея и ищеца е налице висящо дело – т. д. № 750/2010 г. на В., чийто предмет обхваща предмета на гр. д. № 2 144/2011 г. на БОС.
В хода на производството е представено съдебно удостоверение от Окръжен съд [населено място], от което е видно, че т. д. № 750/2010 г. е образувано по искова молба от О. В. Лазарева срещу Б. сий инвестмънт тръст” ЕАД [населено място], която на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД претендира връщане на платените от нея суми по два предварителни договора от 17.09.2007 г. – главница в размер 83 798,40 евро, ведно с обезщетение за забава в размер на 8 026, 92 лв., считано от 24.11.2009 г. до 13.05.2010 г. Впоследствие с допълнителна искова молба претенциите по единия предварителен договор са увеличени от 1 евро на 214 446,21 евро – главница и обезщетение по чл. 86 ЗЗД – 20 541,70 лв.
С определение № 2 807 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 2 144/2011 г. на Бургаският окръжен съд е спрял производството по делото по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, с оглед направеното искане от ответниците. Този съдебен акт е обжалван пред БАС, който с определение № 426 от 28.12.2012 г. по ч. гр. дело № 360/2012 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпроси, който са от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК позовавайки се на приложените към жалбата три броя определенията на състави на ВКС – ГК От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че във същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Според контантната съдебна практика, предпоставка за приложението на тази разпоредба е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице, съдът спира обусловеното дело, макар и то да е образувано по-рано от обуславящото дело. В конкретния случай такава връзка е налице. В т. 2.2. от предварителния договор е посочено изрично, че същия влиза в сила след подписване от страните на договор за поддръжка и управление на комплекса, който договор ще влезе в сила с подписването в нотариална форма на окончателен договор за покупко – продажбата на недвижимия имот. Видно от данните по делото е налице висящо производство между жалбоподателя и Лазарева, с предмет връщане на платените от последната суми по предварителните договори от 17.09.2007 г., с оглед на неосъществено основание. Твърди се, че предварителните договори не са влезли в сила, поради липсата на подписан договор за поддръжка и управление на комплекса. В тази връзка при разглеждане на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД съдът дължи произнасяне и по въпроса влезли ли са в сила предварителните договори, един от които е предмет на настоящото производство. Ето защо, при тези данни правилно въззивният съд, потвърждавайки определението на спиране е приел, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обусловен от изхода на спора по т. д. № 750/2010 г. на ОС [населено място]. Обжалваното определение е в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Наличието на преюдициална връзка между делата и приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед данните по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 426 от 28.12.2012 г. по ч. гр. дело № 360/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: