2
Определение на ВКС, ГК, III г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 437
[населено място],22.06. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 384 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба на Г. Л. Г. от [населено място], чрез адв. Д. К. от АК-С., против определение № 72 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 1765 на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение от 30.06.2011 г. по в.гр.д. № 11475/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-A въззивен състав, в частта по исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС като процесуално недопустима.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба, с която се обжалва въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е в размер на по 1 458 лв., претендирана от всеки един от ответниците, както и за платен общ заем в погашение на задължение за съсобствения имот, претендирани от всеки един от ответниците размери по 800 лв., както и по исковете за обезщетение за забава в плащането на главниците по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, касационната жалба е постъпила на 25.08.2011 г. – след 21.12.2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което се явява процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Жалбоподателят поддържа, че тъй като в.гр.д. № 11475/2009 г. на Софийски градски съд е било висящо към датата на изменението -21.12.2010 г., следва да се приложат минималните прагове за допустимост на касационното обжалване, действащи преди изменението.
Оплакването е неоснователно.
Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена с обжалваното определение в действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на исковете за парично вземане под 5 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената сума/ и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено. В случая опущението което е допуснал въззивният съд като е постановил, че въззивното решение подлежи на касационен контрол е без значение, тъй като то не може да дерогира императивната законова норма на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й – ДВ, бр. 100 от 2010 г.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 1765/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: