3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 24.09.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3859/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2319/08.06.2015 г. на И. В. М., приподписана от адв. Д. Ц., срещу определение № 409 от 12.05.2015 г. по в. ч. гр. д. № 127/2015 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 05.03.2015 г. по гр. д. № 2809/2013 г. на Габровския районен съд за връщане на въззивната жалба срещу решението за извършване на делба на недвижим имот.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Излага довод, че при подаване на въззивна жалба срещу решение за извършване на делба се дължи държавна такса в размер на 15 лева съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ТДТССГПК/ вр. чл. 3 ТДТССГПК, като възприетото в т. 17 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за държавната такса при обжалване на решение за допускане на делбата, следва да намери приложение и във втората фаза, тъй като решението за извършването й все още не е влязло в сила и определената стойност на дела не е окончателна. В отделно изложение формулира въпроса как се определя размерът на държавната такса в случай като разглеждания, като сочи, че от отговора зависи и правилното разрешаване на казуса: дали при подаване на въззивната жалба се дължи държавна такса в пълен размер – 1/2 от 4% върху стойността на определените с невлязлото в сила решение дяловете, или такава се дължи едва при постановяване на решение от втората инстанция, а при подаване на жалбата се внася държавна такса като за неоценяем иск по реда на на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 3 ТДТССГПК. Навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като редовна, подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, съдът намира следното:
Производството по гр. д. № 2809/2013 г. на Габровския районен съд е за делба две сгради, построени в поземлен имот в [населено място], по иск на В. И. М. срещу И. В. М..
Делбата е допусната с влязло в сила решение № 304 от 10.07.2014 г. при квоти 1/4 ид. ч. за ищцата и 3/4 ид. ч. за ответника, а с решение № 518 от 04.12.2014 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1 от 05.01.2015 г., имотите са изнесени на публична продан. С решението по извършване на делбата е указано и как да се извърши разпределение на сумата от публичната продан, страните са осъдени да внесат държавна такса съобразно квотите в съсобствеността и е указано на съдебния изпълнител да досъбере дължимите държавни такси в случай, че имотите бъдат продадени на по-висока цена.
Недоволен, ответникът е обжалвал решението, като с разпореждане от 05.01.2015 г. районният съд му указал да внесе държавна такса в размер на 3 033 лева, предупреждавайки го за неблагоприятните последици от неизпълнението.
С молба вх. № 566/28.01.2015 г., в дадения срок, въззивникът представил вносна бележка за платена държавна такса в размер на 15 лева, но оспорил за разликата до 3 033 лева със същите съображения, каквито са изложени и в частната касационна жалба. С определение от 28.01.2015 г. съдът ги приел за неоснователни и определил нов седмичен срок на страната да внесе държавна такса в пълен размер, но поради неизпълнение на указанието върнал жалбата с определението от 05.03.2015 г.
За да потвърди това определение, окръжният съд приел, че изложеното в т. 17 на ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което дължимата при въззивно обжалване държавна такса се определя по реда на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 3 ТДТССГПК, важи за първата фаза на делбеното производство. В случая се обжалва решение по извършване на делбата и държавната такса следва да се определи по реда на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 ТДТССГПК върху стойността на дела на жалбоподателя в съсобствеността.
При тези мотиви на въззивния съд изведените от касатора въпроси се явяват обуслявящи, тъй като са включени в предмета на делото и е налице произнасяне по тях. Следователно общата предпоставка за допускане на касационното обжалване съобразно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е налице. Не е налице, обаче, наведената предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по въпросите по кой ред и в какъв размер се определя държавната такса при въззивно обжалване на решение по делбения иск постановено във втората фаза на делбата, и как следва да процедира съдът в този случай, е налице константна съдебна практика на ВКС /така например определение № 69 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 10/2013 г. на IV-то г. о., определение № 200 от 26.05.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на II-ро г. о., определение № 728 от 08.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4459/2014 г. на IV-то г. о., и др./. Съгласно тази практика дължимата държавна такса при въззивно обжалване на решението по втората фаза на делбата се определя по реда на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 ТДТССГПК и се равнява на 2% от стойността на дела на страната в делбения имот, като самият дял се определя с решението по допускане на делбата, а стойността му – във втората фаза, на база експертно заключение за пазарната оценка на имота. Обстоятелството, че решението по извършване на делбата не е влязло в сила, е ирелевантно, защото съгласно чл. 261, т. 4 ГПК съделителят, който е подал въззивна жалба, има процесуалното задължение да внесе такса по сметка на въззивния съд и да представи документа за това като приложение към въззивната жалба /вж. посоченото определение № 69 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 10/2013 г. на IV-то г. о./. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., споделя формираната вече съдебна практика и счита, че не се разкриват обстоятелства, налагащи същата да бъде преодоляна или осъвременена, при което положение обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на определение № 409 от 12.05.2015 г. по в. ч. гр. д. № 127/2015 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: