5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
437
гр. София,25.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1247 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. Й., М. Я. Х. – Й. и В. Е. Й. срещу определение № 187 от 15.03.2018г. по в.т.д. № 71/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 72 от 08.01.2018г. по т.д. № 1657/2017г. на Варненски ОС. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото и е върната като нередовна исковата молба на Е. П. Й., М. Я. Х. – Й. и В. Е. Й..
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като е необосновано. Твърдят, че предвид характера на нищожността, страна по него се явява всяко лице, извличащо права от последващите неправомерни действия. Твърдят, че в случая се касае до нищожност поради липса на императивно разпореден в ГПК реквизит – липсата на разпореждане води до нищожност на фактическото му изпълнение. Считат за ирелевантен мотива на въззивния съд, че не оспорват разбираемостта и смисъла на изпълнителния лист, тъй като се твърди нищожност поради неспазване на императивни норми по издаване на същия и се касае за липса на волеизявление на съда за даване на ход на процеса. Считат, че разбираемост на последващия документ не е релевантно за позоваването, че същият е валидно издаден, тъй като повдигнатият от тях спор касае липсата на разпореждане като факт и правният резултат е нищожност на основаващите се на него актове. Твърдят, че дори и при служебна проверка да е открито разпореждане, то не е номерирано, което да го направи част от процес. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържат наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочат следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „След като окръжният съд приема, че неспазването на писмената форма е основание за нищожност, становище, потвърдено и в обжалваното определение, същевременно е налице именно липса на писмена форма на разпореждането, чиято нищожност са поискали от съда да бъде прогласена, то може ли да се приеме аргументът на съда в посока на тълкуване, че това не е съществен порок, нито нарушение на изискванията за форма, тъй като не води до нищожност на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист? Производството по чл.417 ГПК е формално, но като ефект замества съдебно производство. Не се ли налага изводът, че за нея формалната страна е основание за действителността на извършените волеизявления и действия, водещи до обективираното вземане в изпълнителна форма?” Молят да бъде отменено определението и/или да бъде прогласена нищожност на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че са предявени искове от Е. П. Й., М. Я. Х. – Й. и В. Е. Й. за установяване на нищожност на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, евентуално на действия на съдебен изпълнител срещу лице, което е било лишено от право да оспори този титул. Взел е предвид, че поради противоречие между посочените в молбата обстоятелства и заявените за защита пред съда права първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовностите, с оглед на което ищците са уточнили, че оспорените от тях съдебни актове са издадени в нарушение на изискванията за форма, самата заповед е издадена, без съдът да е разпоредил в нарочен отделен акт издаването й, а въз основа на тази нищожна според ищците заповед е бил издаден и нищожен изпълнителен лист. При тези данни и като се е позовал на извършена служебна справка, при която е установено, че районният съд се е произнесъл с разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми, е приел, че липсва твърдяната от ищците нищожност, тъй като липсва твърдение за опорочаване на акта, което да може да се квалифицира като основание за нищожност – постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. Посочил е, че твърденията на ищците се свеждат до липсата на разпореждане с нарочен номер, с което съдът да е разгледал искане на заявителя. Изложил е съображения, че наведените твърдения за нарушена процедура, предшестваща издаване на иначе признат от ищците като писмен и разбираем съдебен акт, не може да се сведе до нарушение на формата, водещо до нищожност на заповедта или издадения по нея изпълнителен лист. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че искането не е основано на надлежни твърдения, респ. е останало нередовно, поради което правилно делото е прекратено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от частните жалбоподатели процесуалноправен въпрос е предпоставен от съдържащото се в него твърдение, че липсва постановено в писмена форма разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По начина, по който е формулиран, въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд е приел, че заповедният съд се е произнесъл с разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като твърденията на ищците се свеждат до липсата на разпореждане с нарочен номер, с което съдът да е разгледал искане на заявителя, и че наведените твърдения за нарушена процедура, предшестваща издаване на иначе признат от ищците като писмен и разбираем съдебен акт, не може да се сведе до нарушение на формата, водещо до нищожност на заповедта или издадения по нея изпълнителен лист. От друга страна, не е налице и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса за основанията, които водят до нищожност на съдебен акт, е налице постоянна съдебна практика, съгласно която е нищожно съдебно решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписано, и от която въззивният съд не се е отклонил.
В частната касационна жалба е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 187 от 15.03.2018г. по в.т.д. № 71/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: