4
определение по гр.д.№ 277 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 28.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНО.
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 277 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 77 от 27.07.2017 г. по в.гр.д.№ 157 от 2017 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4 от 10.02.2017 г. по гр.д.№ 227 от 2016 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение за признаване за установено по предявения от Ж. „И-1“- [населено място] срещу Й. П. Й., Д. Н. Й., Н. Й. П., В. Н. П. и [фирма] /взискател по изпълнително дело № 20127680400047 по описа на ЧСИ М. М./ иск по чл.440, ал.1 ГПК, че ипотекарните длъжници Й. П. Й. и Д. Н. Й. не са собственици на имотите, спрямо които е насочено принудителното изпълнение по горепосоченото изпълнително дело: жилище с идентификатор 67338.514.58.2.1, ателие с идентификатор 67338.514.58.2.9, склад с идентификатор 67338.514.58.2.17 и гараж № 26 с идентификатор 67338.514.58.2.26, находящи се в сграда с идентификатор 67338.514.58.2 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: [населено място], [улица], вх.А.
Пълномощникът на касатора [фирма] твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се соча две основания за допускане на касационното обжалване: вероятност за недопустимост на постановеното въззивно решение и необходимост от произнасянето на ВКС по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 13.12.2017 г. пълномощникът на ответника по жалбата Ж. „Изгрев-1“ оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд да не бъде допускано и на Ж. „И.-1“ да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е допустима: подадена е от надлежна страна /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, т.1 ГПК /ред. преди изм.с ДВ бр. 86 от 2017 г./.
Не са налице обаче твърдените от касатора основания за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд поради следното:
1. Няма вероятност за нищожност или за недопустимост на обжалваното решение: То е постановено от орган, разполагащ с правосъдна власт и в нейните предели. Формирана е воля, която е ясно изразена и е в писмена форма. Съдът е действал в законен състав. Произнесъл се е в пределите на своята компетентност, съобразно правилата за родовата и местна подсъдност, в съответствие с принципа на диспозитивното начало. Предвид твърдението на ищеца Ж. „И.-1“, че той е собственик на имотите, спрямо които е било насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20127680400047 по описа на ЧСИ М. М., той има правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК спрямо длъжниците и взискателя по изпълнителното дело.
Не е налице и твърдяното от касатора недопустимо произнасяне: отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 106 от 08.09.2006 г., който е издаден на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК. Както в първоинстанционното решение, така и във въвззивното решение съдът не е отменил този нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК, а само в мотивите си е преценил неговото вещно-правно действие: преценил е, че този нотариален акт, издаден на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК, няма вещно-прехвърлително действие от Ж. „И.-1“ в полза на член- кооператорите Й. П. Й. и Д. Н. Й., тъй като преди неговото издаване не е било взето решение на Общото събрание на Ж. „И.-1“ по чл.35, ал.1 ЗЖСК за приемане на окончателната цена на имотите в Ж. и определяне на припадащите се към тях идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж.
2. Не е налице и посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос: Следва ли за предявяване на иск по чл.440, ал.1 ГПК от името и за сметка на Ж. да е налице решение на Общото събрание на Ж. или Управителният съвет на Ж. в рамките на възложеното му оперативно управление по смисъла на чл.32 ЗЖСК има право на самостоятелна преценка дали да предяви такъв иск ? Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна, противоречива или неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тази норма или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма.
В конкретния случай, по поставения правен въпрос не е налице неяснота или непълнота в правната уредба. Напротив, има изрични и пределно ясни разпоредби на закона: чл.28 ЗЖСК, в който изчерпателно са посочени правомощията на Общото събрание на Ж. и чл.32, ал.1 ЗЖСК, в който изрично е посочено, че Ж. се управлява и представлява, включително и пред съдилищата от Управителния съвет, а безспорно и съобразно установената съдебна практика предявяването на иск за собственост е действие на обикновено управление на вещта. Поради това не се налага ВКС да допуска касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, за да тълкува тези ясни разпоредби на закона.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът [фирма] дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Ж. „И.-1“ направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 27.07.2017 г. по в.гр.д.№ 157 от 2017 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Ж. „И.-1“ със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.