3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
С., 03,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3549/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Б. Л. от [населено място] против решение №3099 от 25.04.2013 г. по гр.д. №16912/2012 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си юрк. Пл. М. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът Л. е уточнила лаконичното си твърдение, направено с касационната жалба, че били налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като е развил накратко разбирането си за неправилност на приетото от съда за това, че били налице предпоставките по чл.274, ал.1, т.1 КЗ. Очертал е разбирането си за предмета на спор, като е разгледал значението на напускане на ответницата на местопроизшествието. Посочила е, че съгласно задължителната практика на ВКС/ постановена по реда на чл.290 ГПК/- изброени съдебни актове – фактът на напускане на местопроизшествието от застрахования водач сам по себе си не може да се квалифицира като виновно отклонение от проверка за употреба на алкохол и не е достатъчен да се ангажира отговорността на деликвента към неговия застраховател по застраховка „ гражданска отговорност”.Развито е разбирането на страната за недоказаност на елементите от състава на чл.45 ЗЗД, като буквално е възпроизведена и част от касационната жалба, съдържаща оплакване за неправилност на възприетата от въззивния състав фактическа обстановка по спора. Посочено е също така , че решението на съда било в противоречие и с решение №43/09г. на ВКС, ІІ т.о., с което било прието че в гражданския процес, с който се разглежда иск за обезщетяване на вреди от пътно-транспортно произшествие, актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила. Други доводи не са развити.
Касаторът Л. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по което единствено е развила доводи касатора, позовавайки се на задължителна практика на ВКС, предполага установеност, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът не е заявила никакви доводи свързани с това основание, тъй като приложените решения не съдържат разрешения, от които въззивният съд да се е отклонил.Доводите на касатора Л. за наличие на противоречие с решения № 183/10 на ВКС, ІІ т.о. и решение №16/11 на ВКС, ІІ т.о. са изведени от твърденията й за недоказаност на факта на виновното й отклоняване от местопроизшествието с цел избягване проба за алкохол, което, обаче като разрешение е въпрос на правилност на акта, с оглед възприетите факти, но не касае противоречиво разрешаване на правен въпрос Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка са направени различни правни изводи не обосновава наличието на поддържаното противоречие, още повече, че и касаторът не е поставила правен въпрос, който да е разрешен по различен начин в сравняваните съдебни актове.Същото е относимо и към поддържаното противоречие и с решение №43/09г. на ВКС, ІІ т.о., тъй като в разглеждания случай, въззивният съд не се е позовал на съставените актове в досъдебното производство за да приеме установеност на механизма на ПТП / както това е възприето в хипотезата, при която се е произнесъл ВКС, ІІ т.о. в посочения акт/, а на изслушаните от първостепенния съд технически експертизи,от които е мотивирал установеност на механизма на ПТП, причинно-следствена връзка между ПТП и имуществените вреди на пострадалия водач т.е. постановил е мотиви които съответстват на възприетото в цитираното от касатора решение на ВКС, ІІ т.о., като е извел фактите от събраните в производството доказателства.
Доколкото страната не е развила никакви доводи по основанието по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, а и с оглед на единствено поддържаното от нея, че е налице задължителна практика, тези основания не се установяват.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3099 от 25.04.2013 г. по гр.д. №16912/2012 г. на Софийски градски съд..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: