3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 30.10. 2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1596 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. С. чрез пълномощника й адвокат В. Й. против решение № 196 от 12.04.2016 г., поправено с решение № 60 от 10.02.2017 г., постановени по гр.д. № 342 по описа за 2015 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 22 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 219/2014 г. на Районен съд-Елин Пелин в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ IX-158 в кв.7 по плана на [населено място] П. с площ от 758 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 58.32 кв.м. и вместо него е допусната съдебна делба на имота между съделителите и при права в съсобствеността: В. П. З. – 1/2 ид.ч. и Л. Г. С. – 1/2 ид.ч.
Н. Б. З. и М. М. М. /правоприемници на В. П. З., починала на 31.05.2016 г./ са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Ц. С. по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба, като е приел, че всяка от страните се легитимира като собственик въз основа на договор за покупко-продажба на първия, съответно на втория етаж от сградата и не се спори, че притежават самостоятелни обекти, което обуславя статут на сградата на етажна собственост, а на дворното място – на обща част.
Във въззивната жалба на ищцата са наведени доводи за процесуални нарушения при изготвяне на доклада на първоинстанционния съд и липсата на указания за установяване на статута на сградата – дали е еднофамилна или има два самостоятелни обекта, като е поискано допускане на техническа експертиза. След допускане и събиране на експертно заключение, Софийски окръжен съд при постановяване на решението си е приел, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е препратил към решението му в тази част на основание чл.272 ГПК, но е счел, че извода, че процесната сграда е в режим на етажна собственост е неправилен, тъй като експертното заключение установява, че сградата е еднофамилна и по одобрен архитектурен проект и фактически на място.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло преповтаря касационната жалба. Д. за недопустимост на въззивното решение е обоснован с твърдението, че съдът е разглеждал и обсъждал решение, каквото не е било атакувано с въззивната жалба, т.е. произнесъл се е по съдебен акт, който не е бил предмет на въззивно обжалване. Твърденията касаят допуснатата очевидна фактическа грешка, която е била отстранена по реда на чл.247 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение.
Липсва и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 228 от 1.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г., I г.о., по което е дадено тълкуване по въпроса „длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник“. Твърдението за наличие на противоречие се обосновано с довода, че въззивният съд не е обсъдил нотариалния акт, с който ответника /настоящ касатор/ се легитимира като собственик на първия етаж от сградата. Довода не може да бъде свързан с данните по делото – съдът е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, включително и придобивното основание, с което ищцата и ответницата са придобили 1/2 ид.ч. от дворното място и ищцата – втория етаж от сградата, а ответницата – първия етаж от сградата. Извода за наличието на съсобственост е свързан с установения факт, че в сградата липсват самостоятелни обекти на вещни права, т.е. е направен при обсъждане на всички доказателства.
Друг въпрос от наведените в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК идентични доводи не може да бъде уточнен, а съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 196 от 12.04.2016 г., поправено с решение № 60 от 10.02.2017 г., постановени по гр.д. № 342 по описа за 2015 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: