О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
С., 30.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
т.дело № 53462/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба №1876/13.05.2015г.,подадена от Е. Е. А.,чрез пълномощника й Ж. Д. Д.,против решение №91/08.04.2015г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по в.т.д.№1/2015г.с което се потвърждава решение №74/18.07.2014г. по т.д./гр.д./№1026/2013г. по описа на Окръжен съд,гр.Велико Т. в обжалваната му част-за приемане за установено,че съществува вземане на [фирма],със седалище и адрес на управление Република Гърция,гр.А.,действащо на територията на Република България чрез клона си „А. Б.-К. Б.”К.,С.,от Е. Е. А.,в размер на 6501,07 евро,представляваща непогасена и просрочена от нея главница по отпуснатия й от [фирма],по сключен между тях договор за ипотечен кредит №8353/2007г. кредит,заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 25.01.2010г. до окончателното й изплащане,за което въз основа на извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество по ч.гр.д.№383/2010г. по описа на Районен съд,Велико Т.,е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №249/27.01.2010г.,като е постановено незабавно изпълнение и на банката е издаден изпълнителен лист.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба А. Б. А.Е.,със седалище и адрес на управление Република Гърция,действащо на територията на Република България,чрез клон „А. Б.- клон България”,гр.С.,чрез пълномощника си адвокат В. П.,в писмения отговор на жалбата,депозиран по делото,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,е приел,че предявените искове от ищцовото дружество против ответницата Е. А. са с правно основание член 422,ал.1 ГПК,както и за безспорно,а също така и за установено с доказателствата по делото,че кредитът,отпуснат въз основа на Договор за ипотечен кредит №83-53/2007г.,е усвоен изцяло от Е. А. и обстоятелството,че последната е престанала да обслужва кредита към 26.08.2008г.Съдът е намерил за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответницата по член 369 ГПК,като е изложил доводи,че по реда на Глава тридесет и втора-Търговски спорове от ГПК,окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение,породено и отнасящо се до:търговска сделка,включително сключването,тълкуването,действителността,изпълнението или неизпълнението или прекратяването й,последиците от това,като договорът за ипотечен кредит,сключен между страните по спора попада в тази категория,съгласно чл.286,ал.2 във вр. с чл.1,ал.1т.7 от Търговския закон.Съдът е приел,че нотариална покана с рег.№1265/06.11.2009г. по описа на нотариус В. М.,с район на действие-Районен съд,С.,е връчена на Е. А. по надлежния ред,с която последната е уведомена,че поради неплащане в срок на дължимите погасителни вноски по договора за ипотечен кредит, същият е обявен изцяло за предсрочно изискуем,в това число и целият неизплатен остатък от главницата,всички дължими лихви,такси комисионни и други разноски,като е поканена в срок от четиридесет дни от получаване на поканата за изплати дължимите суми.Във връзка с приетото за редовното връчване на горепосочената нотариална покана на ответницата,съдът се е позовал на разпоредбата на член 46 ал.2 ГПК,тъй като изпратената на адреса на ответницата,посочен в договора,нотариална покана е връчена,според изричното отбелязване от връчителя- А. К.-помощник нотариус,на Й. Г.-дядо на Е. А..Съдът е изложил доводи,че полагането на подпис от лицето-получател е достатъчно да се приеме,че същото не само е дало съгласие да приеме книжата,но е запознато и със задължението да ги предаде на адресата,поради което нотариалната покана е редовно връчена „чрез друго лице” по смисъла на чл.46,ал.2 ГПК,което не е посочило,че не живее на адреса и се е съгласило да предаде поканата на Е. А.,а с получаването по този ред на поканата,се смята,че връчването е извършено на адресата-установената презумпция е оборима,но адресатът не може да доказва,че съответните книжа не са му предадени.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Основания за допускане касационно обжалване са:
1.Противоречие с практиката на Върховния касационен съд на Република България-чл.280,ал.1,т.1 от ГПК и
2.Неточно прилагане на закона-чл.280,ал.1т.3 ГПК.
Съществен материалноправен въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със закона и съдебната практика е,че същият не е обсъдил задълбочено разпоредбите на чл.46 от ГПК.Нотариална покана рег.№12165 от 06.11.2009г. от мл.адвокат Д. П. П.,изпратена чрез нотариус рег.№145-Д. Д. на доверителката ми,че поради неплащане в срок на дължимите погасителни вноски по договора,целият кредит е обявен за предсрочно изискуем,в.тч. и целият неизплатен остатък от главницата,всички дължими лихви, комисионни и други разноски не е връчена на доверитеката ми по реда на посочената разпоредба,поради което кредитът не е превърнат в предсрочно изискуем.
Към нотариалната покана не е приложено пълномощно,че мл.адвокат Д. П. П. е упълномощен да изпрати нотариална покана.Необосновано съдът приема че само представлявания правен субект може да се позове на липсата на представителна власт.Правни действия,извършени от лице без представителна власт не могат да се противопоставят на противната страна.
Не е обсъдено задълбочено,че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава ХХХІІ от ГПК.В чл.365 от ГПК са посочени исковете,които подлежат на разглеждане по тази глава.Договорът за кредит,сключен между страните не е договор от тази категория.
Законът не е приложен точно.
Съществен процесуалноправен въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие на закона е съдебната практика е,че същият съд не е обсъдил задълбочено разпоредбите на чл.46 и чл.365 от ГПК.”
В изложението не се посочва съдебна практика на ВКС,нито със същото се прилага такава.
Преди всичко с приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното изцяло по-горе съдържание на изложението на касатора на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.В изложението се правят изключително и само касационни оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото касационният съд,упражнявайки правомощията си по дискреция на касационните жалби,трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда,но не и дали те са законосъобразни.Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба в производството по член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №91/08.04.2015г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по в.т.д.№1/2015г. по описа на същия съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: