О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 31.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 375 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Х” А. против разпореждане от 27.04.2009г., постановено по гр.д. № 2023/2008г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба
Навеждат се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на чл. 284 от ГПК.
Ответниците по частната жалба считат разпореждането за връщане за правилно и молят да се остави в сила..
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна..
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че жалбоподателя не е посочил и обосновал основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, защото само посочването на текста на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК без да се формулира конкретния правен въпрос и да се обоснове защо той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, изискването на чл. 284, ал.1т.3 от ГПК не е изпълнено. Съдът е върнал касационната жалба и защото тя е приподписана от юрисконсулта на дружеството В. , за който е представена само диплома за завършено висше юридическо образование, но не е представено удостоверение за придобита правоспособност.
Правилно въззивният съд е приел, че касаторът Х. стоки” А. гр. С. не е мотивирало основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК. В касационната жалба и изложението към нея се сочат конкретни неправилности на решението, но не е формулиран правен въпрос, разрешаването на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – наведеното от него основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Това основание е налице, когато конкретна правна норма е неясна, или непълна, поради което се нуждае от тълкуване за изясняване на точния й смисъл, тъй като по нея няма създадена съдебна практика, или когато поради промяна в обществените отношения и правните възгледи, даденото в съдебната практика тълкуване вече е неадекватно, или неправилно и има нужда от корективно тълкуване. Касаторът не формулира конкретен правен въпрос, разрешаването на който да зависи от приложението на конкретна правна норма, не сочи такава. Доводите за неправилност на решението са свързани с приложението на ЗВСОНИ, но по него има богата съдебна практика, която не се нуждае от корективно тълкуване. Затова от касационната жалба съдът не може да извлече основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои въззивни решения подлежат на касационно обжалване със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, с оглед на определените му от Конституцията функции, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Те са различни от основанията за касиране на решенията по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане по същество касационна жалба. Касаторът е изложил касационни основания по чл. 281 от ГПК, но не е мотивирал основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, поради което касационната жалба правилно е върната.
Неправилно въззивния съд е използвал като аргумент за връщане и това, че пълномощника на дружеството-касатор не е представил удостоверение за придобита правоспособност. В хода на производството то е представлявано от юрисконсулт с пълномощно на л. 51 от делото на РС. Щом съдът го е допуснал като процесуален представител, той е констатирал това му качество и е извършил с негово участие всички процесуални действия. Законодателят в чл. 284, ал.2 от ГПК изисква касационната жалба да се приподпише от адвокат, или юрисконсулт, но няма изискване за прилагане на доказателства към касационната жалба за удостоверяване на това качество. То се удостоверява по начина, по който това се прави в хода на процеса и веднъж констатирано, не се удостоверява повторно. Така втория мотив на съда за постановяване на обжалваното определение е неправилен, по поради правилността на първия, обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 27.04.2009г., постановено по гр.д. № 2023/2008г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: