О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 06.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6004/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 60 от 09.07.2013г., постановено по гр.д.№ 116/13г. на Търговищкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 196 от 26.04.13г. по гр.д.№ 472/11г. на Търговищкия районен съд в частта, с която допуснатият до съдебна делба недвижим и имот е изнесен на публична продан и вместо него на основание чл.353 ГПК е поставил в дял на Ц. Й. Г. стопанска сграда, представляваща пилчарник с площ от 608 кв.м., находяща се в северната част на парцел ХVІІ по парцеларния план на стопанския двор на [населено място] с площ от 2, 774 дка, ведно с ? ид.част от парцела на стойност 35 100 лв., а в дял на В. В. Х. е поставена стопанска сграда, представляваща пилчарник с площ от 585 кв.м., находяща се в южната част на парцел ХVІІ по парцеларния план на стопанския двор на [населено място] с площ от 2, 774 дка, ведно с ? ид.част от парцела на стойност 23 900 лв., като за уравнение на дяловете първият съделител е осъден да заплати на втория сумата 5 600 лв.
Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц. Г. против В. Х. по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 10 200 лв. и в частта, с която същият е осъден да й заплати на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата 10 720 лв., представляваща половината от стойността на извършени от нея подобрения в имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че страните не са предприели действия за изготвяне на проект за разделяне на дворното място, не съществува пречка всеки от тях да получи в дял по една стопанска сграда, а то да остане в съсобственост. Изложени са съображения, че делбата на съсобствения имот следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, тъй като сградата в южната част на парцела е построена изключително с личен труд и средства на съделителката В. Х.. С оглед на това за основателна до посочения размер е приета и претенцията на същата по сметки. Претенцията на жалбоподателя по чл.31, ал.2 ЗС е приета за неоснователна по съображения, че по делото липсват доказателства същият да е искал да ползва имота и това да му е било отказано от ответника.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд неправилно е уважил претенцията по сметки на другата страна и е отхвърлил неговата претенция, както и че не е изложил мотиви защо тегленето на жребий е невъзможно или неудобно.
Ответникът по жалбата не везма становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените от него въпроси, а не и да ги извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба /срв. дадените с ТР № 1/№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 задължителни разяснения/.
В случая касаторът не е посочил обуславящите изхода на делото правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, не се позовава на противоречие с никаква практика, а във връзка с третото основание за допускане на касационно обжалване не е изложил никакви доводи, поради което касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. По направените в изложението общи касационни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 60 от 09.07.2013г., постановено по гр.д.№ 116/13г. на Търговищкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: