О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София 06.04.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1158/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. С., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. А., срещу въззивно решение №733 от 18.05.2011 г. по гр. дело №50/2008 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №34 от 08.03.2007 г. по гр. дело №2284/2006 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на Ц. И. Р. и Л. С. Р. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 5 984 лв. за ползване без основание на първия жилищен етаж, изба, гараж № 6 и стая № 1 на мансардния етаж, разположени в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], предявен като частичен. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение ищците са били признати за собственици на процесните имоти и ответницата е била осъдена да им предаде владението. Преди това с влязло в сила на 4.02.2004 г. съдебно решение е развален договорът за продажба от 1990 г., с който ищците са прехвърлили на ответницата по иска 1/3 идеална част от сградата, в която се намират имотите. Ищците като съпрузи притежават сумарно права върху 2/3 идеални части от дворното място ведно с построената в него като жилищна сграда. След 4.02.2004 г., те се легитимират като собственици на 2/3 идеални части от намиращите се в жилищната сграда процесни обекти. От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че ответницата е ползвала същите в течение на исковия период от 4.02.2004 г. до 1.08.2005 г. Вземането на ищците трябва да се определи съобразно размера на притежаваното от тях през исковия период право на собственост. Ето защо те имат право да получат обезщетение само за лишаване от ползите съразмерно на тези свои 2/3 идеални части. От 1994 г. сградата е била въведена в експлоатация, но липсва издадено удостоверение. Безспорно е установено по делото, че за исковия период процесните имоти са били годни за ползване по предназначение и са били ползвани от ответницата. Дори и незаконен строеж може да бъде годен обект на право на собственост, а в случая несъмнено не се касае за незаконен строеж с оглед издадената строителна документация – строително разрешение, одобрен архитектурен проект и протокол за строителна линия и ниво. Фактически въпрос е дали един законно изпълнен строеж след възникване на право на собственост относно обектите в него без сградата да е надлежно въведена в експлоатация, може да се ползва. Наличието на административна забрана и отговорност при ползване на обект, чиято експлоатация не е позволена с оглед строителните правила и норми, не означава и не води автоматично и до невъзможност построеният обект да се ползва с оглед качествата му на вещ и да се извличат ползи.
Ответниците по касационната жалба Ц. И. Р. и Л. С. Р., [населено място], оспорват жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: Ако едно лице предяви право на задържане за даден имот означава ли, че то непременно ползва имота; може ли да се присъди обезщетение за ползване на съсобственик, ако за същия период той е ползвал другите части от имота, поради което няма обедняване и ако един имот не е въведен в експлоатация и няма разрешение за ползване по чл.178 ЗУТ, то следва ли да се присъди обезщетение за ползване без основание. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №733 от 18.05.2011 г. по гр. дело №50/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Първите два повдигнати въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява ползването от ответницата на процесните имоти за исковия период. Освен това въззивният съд е приел, че вземането на ищците трябва да се определи съобразно размера на притежаваното от тях през исковия период право на собственост и те имат право на обезщетение само за лишаване от ползите съразмерно на притежаваните идеални части. Последният повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съобразена е трайно установената практика, че ако съобразно вещноправния режим на съответния имот, той е обект на правото на собственост, в което се включва и ползването, то съответно за него се дължи обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД. Обезщетението за неоснователно ползване на имота не зависи от това дали всички административноправни процедури са приключили или не. Такова се присъжда след преценка възможностите за ползването му, независимо че не е въведен в експлоатация съобразно строителните правила и норми.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №733 от 18.05.2011 г. по гр. дело №50/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.