О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 06.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1096/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 27.05.2011 г. по гр.д. № 166/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решението на Районен съд – Дупница, постановено на 27.12.2010 г. по гр.д. № 825/09 г., в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между В. В. Н. и Е. В. Н. при равни права – по 1/2 ид. част за всеки от съделителите по отношение на следните недвижими имоти: 1/ апартамент № 14 на 5 етаж, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 51.94 кв.м, ведно с мазе № 18 със застроена площ 1.488 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификационен номер 68789.17.281.14 по кадастралната карта на [населено място]; 2/ УПИ ХVІІІ-780 в кв. 77 по плана на [населено място], идентичен с поземлен имот с идентификационен номер 39339.504.400 по кадастралната карта на селото; 3/ УПИ ХІХ-780 в кв. 77 по плана на [населено място], идентичен с поземлен имот с идентификационен номер 39339.504.399 по кадастралната карта на селото.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Е. В. Н. чрез нейния процесуален представител адв. В. Я.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдепроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд е отказал да разгледа възражението й, че до датата на подаване на исковата молба ответникът Н. не е приел наследството от наследодателя В. Н. Н., поради което и не е придобил правото на собственост в претендирания от него обем върху делбените имоти, като е приел, че същото е заявено след преклузивния срок по чл. 131, ал.1 ГПК. Счита, че даденото от въззивния съд разрешение на този процесуален въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР № 1 от 17.07.2001 г., което обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. На следващо място поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по материалноправния въпрос относно придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот, което е основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация В. В. Н. чрез своя пълномощник адв. З.. В. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
По делото е установено, че страните са наследници по закон на В. Н. Н., б.ж. на [населено място], починал на 10.04.1993 г. и на Л. Д. Н., б.ж. на [населено място], починала на 18.10.2008 г. През време на брака си двамата наследодатели са придобили в режим на СИО процесния апартамент, както и парцел VІ- 780 в кв. 7 по регулационния план на [населено място] от 1974 г., в който са построили двуетажна жилищна сграда, от която са дарили първия етаж на Е. Н., а втория – на В. Н.. От парцел VІ са образувани три нови имота – УПИ ХVІІ- 780, УПИ ХVІІІ- 780 и УПИ ХІХ-780. Жилищната страда попада в УПИ ХVІІ, по отношение на който искът да делба е бил отхвърлен от първоинстанционния съд и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила.
Срещу предявения иск за делба жалбоподателката Е. Н. е противопоставила с отговора на исковата молба възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на находящия се в [населено място] апартамент. С молба от 30.07.2009 г. в определения от съда срок за становище по направените от ищеца доказателствени искания, жалбоподателката е направила възражение, че до датата на предявяване на иска за делба ищецът не е приел нито изрично, нито чрез конклудентни действия, наследството от В. Н., поради което както апартаментът, така и недвижимият имот в [населено място], са изключителна нейна собственост, тъй като от откриване на наследството на В. Н. имотите се владеят от нея.
Въззивният съд е приел, че възражението за придобиване по давност на имота в [населено място] е заявено след изтичане на преклузивния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде разглеждано. Възражението за придобиване по давност на апартамента в [населено място] е намерено за неоснователно по съображения, че не е установено жалбоподателката да е установила владение върху наследствения апартамент само за себе си, като е променила намерението си и е отблъснала владението на останалите сънаследници.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по разрешения с него процесуалноправен въпрос допустимо ли е и подлежи на разглеждане възражение за придобивна давност, направено след срока по чл. 131, ал.1 ГПК. За да обоснове противоречие със задължителната практика на ВКС жалбоподателката се позовава на т.10 от ТР № 1 от 17.07. 2001 г. на ОСГК, която касае пределите на касационната проверка при действието на ГПК от 1952 г. и няма отношение към повдигнатия процесуален въпрос. Неприложимо е и разрешението, дадено в т.6 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, според което възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат да се правят за пръв път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на тези отбранителни средства. В тази част посоченото тълкувателно решение е загубило действието си предвид въведената с ГПК от 2007 г. нова правна уредба, предвиждаща преклузивни срокове, в които страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения, да оспорят доказателства, да представят такива или да поискат събирането им. Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по повдигнатия процесуален въпрос.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория поставен от жалбоподателката правен въпрос, касаещ придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот от един от сънаследниците. На първо място следва да се посочи, че няма данни представеното с изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК решение от 11.01.2007 г. по гр.д. № 486/07 г. на Окръжен съд – София да е влязло в сила, поради което, съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1 от 19.02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, това решение не съставлява “съдебна практика” и не може да бъде преценявано във връзка с основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че трайно съдебната практика приема, че когато един от ъсобствениците упражнява фактическа власт върху общата вещ, той се явява държател на идеалните части на другите съсобственици и за да придобие по давност тези идеални части, той следва да промени намерението си, като установи върху тях владение за себе си и демонстрира по отношение на другите съсобственици тази промяна. След преценка на събраните доказателства въззивният съд е намерил, че не се установява жалбоподателката да е манифестирала явно по отношение на останалите сънаследници намерението си за своене на целия апартамент, с оглед на което изводът му за неоснователност на възражението й за придобиване на правото на собственост върху този имот се явява съобразен с константата съдебна практика.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са наличе сочените от жалбоподателката основания за това. С оглед този изход на делото в полза на ответника по касация В. В. Н. следва да бъдат присъдени сторените пред ВКС разноски за адвокатска защита в размер на 250 лв., съобразно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2011 г. по гр.д. № 166/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. В. Н. да заплати на В. В. Н. направените пред ВКС разноски по делото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: