6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 06.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 629/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Фехтовален клуб В.” – [населено място], срещу въззивно решение № 2064 от 04.11.2016 г., постановено по в. т. д. № 2971/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 734 от 21.04.2016 г. по т. д. № 2303/2015 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Сдружение „Фехтовален клуб В.” против Сдружение „Българска федерация по фехтовка” искове с правно основание чл.25, ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взетите на 05.03.2015 г. от Общото събрание на „Българска федерация по фехтовка” решения за приемане на процедурен правилник за работа на общото събрание, избор на председател, попълване на състава на управителния съвет, приемане на отчет за дейността на Ф. за 2014 г., приемане на отчет за изпълнение на бюджета за 2014 г., приемане на бюджет за 2015 г., поради формирани кворум и мнозинство при вземане на решенията в противоречие с нормата на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ и поради нарушение на клаузата на чл.29, ал.3 от Устава на Ф., като е осъдено Сдружение „Фехтовален клуб В.” да заплати на Сдружение „Българска федерация по фехтовка” разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд не е съпоставил и разграничил нормите на чл.24 и чл.28 ЗЮЛНЦ, не ги е тълкувал систематично, поотделно и във връзка една с друга, което е довело до неправилно приложение на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ и до необоснована и неправилна преценка относно законосъобразността на чл.24, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от устава на федерацията – ответник. Твърди, че решаващите изводи на въззивния съд не са съобразени с това, че предвидената в чл.24, ал.2 от устава различна норма на представителство на отделните членове на сдружението поставя последните в неравностойно положение като ги лишава от гарантираните от закона равни права и условия за участие в управлението на федерацията, което противоречи на императивното правило на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ, че всеки член на общото събрание има право на един глас. Излага доводи, че възприетото в чл.24, ал.2 от устава на федерацията разрешение общото събрание да се състои от делегати, избрани от компетентните по устав органи на членуващите във федерацията клубове, е допустимо, но в частта относно различната норма на представителство на отделните членове поради различната им категоризация е в противоречие с чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ и предвид вземането на оспорените решения с мнозинство, формирано при приложение на противоречащата на закона уставна норма, обуславя незаконосъобразност на решенията и съставлява основание за отмяната им по съдебен ред.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация Сдружение „Българска федерация по фехтовка” – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 28.02.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски градски съд и да отхвърли исковете с правно основание чл.25, ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ, Софийски апелативен съд е приел, че решенията на общото събрание на Сдружение „Българска федерация по фехтовка” от 05.03.2015 г. не са незаконосъобразни на поддържаното в исковата молба основание – формиране на кворума на събранието съгласно клаузата на чл.24, ал.2 от устава на федерацията, която в частта, предвиждаща представителството в общото събрание на отделните клубове, членуващи във федерацията, да е в зависимост от тяхната категоризация, противоречи на императивни разпоредби на ЗЮЛНЦ. Въззивният съд е изразил становище, че разпоредбата на чл.24 ЗЮЛНЦ, според която общото събрание на сдружение с нестопанска цел се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава не е предвидено друго, има диспозитивен характер и позволява членовете на сдружението да приемат правила за представителство в общото събрание по начин, различен от уредения в закона. В зависимост от така изразеното становище е направил извод, че клаузата на чл.24, ал.2 от устава на ответната федерация, в която е предвидено съставът на общото събрание да се формира от делегати на отделните клубове – членове на федерацията, чийто брой се определя в зависимост от категорията на съответния клуб /за клубовете първа категория – трима делегати, за клубовете втора категория – двама делегати, и за клубовете трета категория – един делегат/, не противоречи на императивното правило на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ, че всеки член има право на един глас в общото събрание, както и на императивната разпоредба на чл.21, ал.2 ЗЮЛНЦ, признаваща правото на всеки член да участва в управлението. При произнасяне по законосъобразността на оспорените решения въззивният съд е съобразил липсата на спор между страните, че изборът на участвалите в общото събрание делегати и вземането на решенията са осъществени в съответствие с устава.
Решението на Софийски апелативен съд е подписано с особено мнение от съдията – докладчик, който е изложил съображения за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение поради разглеждане на исковете по чл.25, ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ на основание, различно от въведеното с исковата молба. В особеното мнение са развити и съображения за незаконосъобразност на оспорените с исковете решения на общото събрание поради противоречие на клаузата на чл.24, ал.2 вр. с ал.4 от устава на Сдружение „Българска федерация по фехтовка” с императивната разпоредба на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ. Според съдията – докладчик, правилото на чл.24 от устава, че общото събрание се състои от делегати, излъчени от членуващите във федерацията клубове при различна норма на представителство, създава неравнопоставеност между отделните членове при упражняване на правото им на глас в общото събрание и нарушава императивното правило на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ, че всеки член има право на един глас в общото събрание, което не следва да се счита за дерогирано от законодателя в хипотезата на чл.24 ЗЮЛНЦ, предоставяща на членовете на сдружението възможност да създават правила за представителство в общото събрание по начин, различен от уредения в закона. С аргумент, че мнозинството за вземане на решенията е формирано според уставната клауза на чл.24, която противоречи на повелителна разпоредба на закона, съдията – докладчик е изразил становище за незаконосъобразност на решенията.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „1. За съотношението и действието на разпоредбите на чл.24 и чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ една спрямо друга; 2. Допустимо ли е, предвид нормата на чл.24 ЗЮЛНЦ, с устава на сдружението да се предостави на отделните членове различно по обем право на глас в общото събрание; 3. Допустимо ли е, предвид нормата на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ, представителите на членовете на сдружението /юридически лица/ в Общото събрание да се определят при различна норма на представителство в резултат от прилагането на различни критерии за отделните членове; 4. Предвиждането в устава на сдружение с нестопанска цел на различен брой делегати за отделните членове /ю. л./ според категоризацията им или други нееднакви критерии нарушава ли гарантираното от закона с императивна правна норма /чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ/ „равно право на глас” за всеки член на сдружението”.
Формулировката „за съотношението и действието на разпоредбата на чл.24 и чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ една спрямо друга” не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящ допускане на въззивното решение до касационен контрол. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Отхвърлянето на исковете с правно основание чл.25, ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ не е обусловено от разрешаване на въпрос за съотношението между разпоредбите на чл.24 и чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ, а от извода, че оспорваните с исковете решения на общото събрание на федерацията – ответник не са взети в нарушение на закона и конкретно – в нарушение на императивното правило на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ, че всеки член на сдружение с нестопанска цел има право на един глас в общото събрание.
Въпросите по п.2 и п.3 са зададени некоректно и не кореспондират с мотивите към обжалваното решение. В мотивите не се съдържа извод, че уставът на ответната федерация предоставя на отделните членове на федерацията различно по обем право на глас в общото събрание. Изводът, до който е достигнал съдът след преценка на клаузата на чл.24 от устава във връзка с императивната разпоредба на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ, е в противоположен смисъл – че предвидената с устава норма на представителство в общото събрание няма за последица ограничаване или лишаване от право на глас на членовете на федерацията. Въззивният съд не е констатирал определянето на нормата на представителство в общото събрание на клубовете, членуващи във федерацията, да е резултат от прилагане на „различни критерии” спрямо отделните членове, поради което не се е произнасял дали прилагането на такива „различни критерии” е допустимо от императивната разпоредба на чл.24, ал.1 ЗЮЛНЦ. Становище за прилагането на „различни критерии” спрямо отделните членове на сдружението – предвид въведената с чл.24 от устава различна норма за представителство в общото събрание в зависимост от категорията на клубовете – членове, е изразено в особеното мнение на съдията – докладчик, което обаче няма самостоятелно значение за изхода на делото.
Последният въпрос в изложението – дали предвиждането в устава на сдружение с нестопанска цел на различен брой делегати за отделните членове според тяхната категоризация нарушава гарантираното от закона с императивна правна норма /чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ/ равно право на глас за всеки член на сдружението, е от значение за правилността на обжалваното решение. Отговорът на въпроса е обусловен от проверка на законосъобразността на извода на въззивния съд, че предвидената в чл.24 от устава норма на представителство съобразно категорията на отделните клубове – членове на федерацията, не нарушава императивната разпоредба на чл.28, ал.1 ЗЮЛНЦ, която признава равно право на глас на всеки член на сдружението. В т.1 от цитираното по-горе тълкувателно решение е разяснено, че в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни; Проверката за законосъобразност се извършва едва след допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол при разглеждане на касационната жалба по същество. Предвид невъзможността законосъобразността на въззивното решение да се преценява в рамките на производството по чл.288 ГПК, касационното обжалване не би могло да се допусне по въпрос, който е от значение за правилността на решението.
Несъответствието на поставените от касатора въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. За изчерпателност следва да се отбележи, че не е осъществена и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание за достъп до касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените отношения, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разрешаването на въпросите, посочени от касатора като значими за изхода на делото, не налага изясняване по тълкувателен път на конкретни законови разпоредби, включително на разпоредбите на чл.24 и чл.28 ЗЮЛНЦ, които са ясни, точни и пълни и поради това не създават условия за противоречиво прилагане от съдилищата. Въпросите са формулирани с оглед на съдържанието на конкретна клауза – чл.24, от устава на федерацията – ответник и по тази причина не могат да бъдат разглеждани изолирано от нея, а съответно и от фактите по делото. Поради обвързаността на въпросите със специфичната за делото фактическа обстановка касационното им разглеждане би било от значение само за разрешаването на спора между страните, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на дадените от ОСГТК на ВКС разяснения, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по в. т. д. № 2971/2016 г.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 15.12.2016 г. Искането в отговора на касационната жалба за присъждане на разноски „за всички съдебни инстанции” не може да бъде уважено, тъй като по аргумент от чл.81 ГПК касационната инстанция е компетентна да се произнесе само по разноските за развилото се пред нея производство по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2064 от 04.11.2016 г., постановено по в. т. д. № 2971/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Сдружение „Фехтовален клуб В.” с Булстат[ЕИК] – [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на Сдружение „Българска федерация по фехтовка” с Булстат[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.5, ст.14, сумата 400 лв. /четиристотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :