О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 07.08. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………и с участието на прокурора………………….…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 85 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4841 от 1.Х.2018 г. на „Елит Петрол” АД (в несъстоятелност), подадена чрез неговия синдик против решение № 142 на Великотърновския апелативен съд от 5.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 250/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 5/17.ІІ.2017 г. на Ловешкия ОС по т. д. № 38/2016 г.: за признаването за установено по отношение на търговеца настоящ касатор по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Симов и сие” ООД-София положителен установителен иск, че в полза на последното съществува вземане в размер на сумата 71 000 лв. (седемдесет и една хиляди лева), представляващо „изискуема непогасена част” от цената по договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 17.Х.2014 г. с падеж 24.VІІ.2015 г., съгласно график за плащане, въведен с чл. 1 от Анекс № 2/30.ІV.2015 г. към този договор, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 3.ІХ.2015 г. и до окончателното й изплащане, за което вземане са били издадени заповед за незабавно изпълнение № 1237/3.ХІ.2015 г. и изп. лист по ч. гр. дело № 1576/2015 г. на РС-Ловеч.
Оплакванията на касатора „Елит Петрол” АД (в Н.) са за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото обезсилване, алтернативно – касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителния установителен иск на софийското „Симов и сие” ООД, предявеният срещу касатора по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдел отхвърлен.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата ловешкият търговец неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърденията си за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК – вероятна недопустимост и „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение, още и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните два материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Следва ли дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, да бъде представлявано в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по търговско дело от назначения постоянен синдик, респ. – от упълномощено от него лице?”;
2./ „Налице ли е оспорване на заявеното от кредитор на банка в несъстоятелност прихващане на негово вземане с вземането на банката по сключен с нея договор за кредит, когато синдиците на банката са предявили искове по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН, както и по чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 ЗБН, спрямо този кредитор и приобретателите на имуществото, служило като обезпечение на банковия кредит?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Симов и сие” ООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на ловешкото „Елит Петрол” АД (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По твърдението на касатора за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение:
Това твърдение е било въведено с довод, че такъв порок – по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, бил налице „поради съществено процесуално нарушение, допуснато от апелативния съд”, изразяващо се в това, че във въззивното производство търговецът настоящ касатор не бил надлежно представляван. Съществените нарушения на съдопроизводствените правила обаче, съгласно чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, са касационно отменително основание за неправилност, а не за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поради това в процесния случай не се констатира вероятност постановеното от Великотърновския апелативен съд решение да е процесуално недопустим съдебен акт.
Относно евентуална приложимост на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно чл. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение първият от двата въпроса в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК се явява такъв от значение за правилността на атакуваното въззивно решение. Погрешното отъждествяване от синдика на „Елит Петрол” АД обаче, на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
За да уважи положителния установителен иск на „Симов и сие” ООД срещу търговеца настоящ касатор, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, въззивната инстанция е приела, въз основа на данните по делото, че при тълкуване на клаузите на процесния договор за цесия от 17.Х.2014 г. по правилото на чл. 20 ЗЗД, вкл. с тяхното изменение по силата на сключените между страните по спора два последващи анекса, не може да се направи извод за неизискуемост на вземането на цедента „Симов и сие” ООД за частта от цената на прехвърленото вземане, заявена с положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Решаващият извод на Великотърновският апелативен съд е бил, че вземането за цената в размер на 71 000 лв. е изискуемо, защото твърдяната от въззиваемото „Елит Петрол” АД „крайна цел на договора и резултат” са съставлявали всъщност неговият мотив за сключване на договора за цесия, докато непосредствената му цел се обективира в неговата кауза /основанието/, т.е. мотивът на един от контрахентите е правно ирелевантен. Констатирано е също от въззивния съд, че прихващането, което цесионерът ще извърши с придобитото по цесията вземане, е било поставено като условие само на задължението за заплащане на цената, но не и като условие на цялата сделка, т.е., че крайната обща цел на страните по нея не е била частично да се погасят задълженията на търговеца настоящ касатор към „Корпоративна търговска банка” АД (в Н.): защото между цедента и цесионера липса уговорка за отпадане действието на цесията с обратна сила, в случай на отпадане на извършеното от цесионера прихващане с прехвърленото вземане или пък при обявяване на това прихващане за недействително. Следователно, при съобразяване на горното задължително разяснение в ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК тна ВКС по тълк. дело № 1/09 г., вторият правен въпрос в изложението на касатора „Елит Петрол” АД (в Н.) по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му ще следва да се преценява като такъв с изцяло хипотетичен характер- невключен в предмета на спора по делото. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява в случая обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, обжалваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, понеже то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика) нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл), нито пък – extra legem (Великотърновският апелативен съд да е решил делото въз основан несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 142 на Великотърновския апелативен съд от 5.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 250/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2