О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 20.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1855 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №ІV-74 от 22.07.09г. по гр.д. №892/08г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение №157 от 20.10.08г. по гр.д. №703/05г. на К. районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен иск на М. Т. К. срещу З. М. Г. А. и К. П. А. за делба на апартамент в гр. К..
В. съд е приел, че процесният апартамент в гр. К. е придобит по време на брака на П. А. и З. А. и се е включил в тяхната съпружеска имуществена общност. Пеньо А. е починал на 07.11.2005г. и негови наследници по закон са ответниците по делото – преживялата съпруга З дъщерята К. А. На 01.12.2005г. е било обявено завещание, с което П. А. е завещал на ищцата М своята разполагаема част от няколко недвижими имота, между които и апартамента в гр. К.. На 05.12.2005г. З. А. и К. А. са продали същия апартамент на трето лице, като сделката е оформена с нотариален акт. На 06.12.2005г. заветницата М. К. и наследниците З са постигнали споразумение, че М. ще получи собствеността на един от имотите на П. А. и няма да има претенции към останалите, включително и към апартамента в гр. К.. На 23.12.2005г. е вписано завещанието на П. А.
При тези данни е прието от правна страна, че към момента на постановяване на съдебното решение страните по делото не са съсобственици на апартамента в гр. К., тъй като той е прехвърлен чрез валидна сделка на трето лице. Правата на М. К. върху идеална част от този апартамент, произтичащи от оставеното в нейна полза завещание, са непротивопоставими съгласно чл.113, вр.чл.112, б.”и” от ЗС на новия собственик, който е вписал придобивното си основание на 05.12.2005г., преди вписване на завещанието на П. А. на 23.12.2005г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. К. В нея се поддържа, че със сделката от 05.12.2005г. наследниците по закон са се разпоредили с идеална част, която не им принадлежи, че за тази идеална част сделката не е произвела вещноправен ефект, че цялата сделка е недействителна по смисъла на чл.76 от ЗН и затова апартаментът е останал съсобствен между страните по делото и следва да се подели между тях. Поддържа се, че въпросът от кой момент произвежда действие завещанието има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а по въпроса за валидността на разпоредителната сделка от 05.12.2005г. въззивното решение противоречи на ТР №72 от 09.04.1986г. по гр.д. №36/1985г. на ОСГК на ВС и на решение №450/1981г. на І ГО на ВС.
Ответниците в производството З. А. и К. А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 за допускане на касационно обжалване.
Въпросът от кой момент произвежда действие едно завещание не е определящ за правилното разрешаване на спора по настоящото дело. Същественият въпрос по делото е друг – за противопоставимостта на правата, придобити по завещанието на П. А. , спрямо правата върху същия имот, придобити от трето лице чрез сделка, вписана преди вписване на завещанието. С други думи – същественият въпрос е за прилагането на чл.113 от ЗС, а не за прилагането на чл.13, вр.чл.1 от ЗН. Освен това – въпросът за началния момент, от който произвежда действие завещанието, е изяснен в съдебната практика и не е необходимо ВКС да се произнася по него по повод конкретното дело. Следва да се има предвид и това, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не възниква във всички случаи на неточно прилагане на закона, а само в рамките, очертани с т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Не съществува основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за прилагането на чл.76 от ЗН. На първо място – въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, а и не е бил длъжен, тъй като пред него не е правено такова възражение. Освен това – жалбоподателката се позовава на ТР №72 от 09.04.1986г. по гр.д. №36/1985г. на ОСГК на ВС, което в по-голямата си част е обявено за загубило сила с ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. Действа обаче т.2, предложение 1 от това ТР, според която чл.76 от ЗН не намира приложение при съсобственост, която не е възникнала от наследяване. Настоящият случай е точно такъв, тъй като съсобствеността върху конкретния имот възниква от два юридически факта – наследяване и завет за идеална част от имота. Заветницата не би могла да се позовава на недействителност на разпоредителната сделка, извършена от наследниците по закон – в този смисъл и т.1 на ТР №1/19.05.04г. на ОСГК на ВКС, а и тази недействителност не е абсолютна, както е прието в загубилата действие т.1 на ТР №72/86г., на която се позовава касаторът, а е относителна. Ето защо въззивното решение не противоречи нито на действащата част на ТР №72/86г., нито на т.1 от ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за прилагането на чл.76 от ЗН.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІV-74 от 22.07.09г. по гр.д. №892/08г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: