Определение №437 от по гр. дело №21/21 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 437
 
гр.София, 18.06.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                     КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                                                          
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело  под № 21/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. А. Р., А. К. Ф., К. А. Ф., Е. А. Ф. и Й. А. Ф., всички от гр. Р., област П. срещу решение № 343/2008 год. по гр.дело № 157/2008 год. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 5/01.06.2007 год. по гр.дело № 350/2002 год. на П. районен съд и искът за делба е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото считат, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, които имат значение за развитието на правото. Касаторите твърдят, че органът на поземлената собственост е следвало да им възстанови собствеността в действителни/доказани/ реални граници и размери, но в решението от 1996 год. погрешно размерите на имота са били намалени, както следва: имот № 6* със 787 кв.м. по-малко, а имот № 6 – с 417 кв.м. по-малко, т.е. към случая била относима разпоредбата на чл.16, ал.6 ЗСПЗЗ, по силата на която ПК е поправила допуснати в решението явни фактически грешки, с издаденото последващо решение от 12.04.2001 год. Неправилно въззивният съд бил приложил разпоредбата на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, която обвързва със срокове постановяването на ново решение, когато са открити нарушения на този закон, или на правилника му, или когато са открити нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.1, което неправилно приложение на правната норма го е мотивирало да обяви последващото решение за нищожно, като постановено след определените в закона преклузивни срокове.
Касаторите не се позовават на противоречива практика, относно приложенията на различните хипотези на чл.14, ал.6 и ал.7 ЗСПЗЗ, но настояват касационният съд да ги подлежи на тълкуване.
Касационният съд счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните съображения: по въведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационният съд не дължи произнасяне, тъй като касаторите само са цитирали нормативния текст в приложението към жалбата си, което изключва нейната мотивираност, необходима да обоснове наличието на твърдяното основание, а същевременно и да го разграничи от цитираната друга хипотеза – на т.3. В тази връзка касаторите не се позовават и на решения на ВКС, за да се обоснове извод за наличие на противоречие на решения от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, каквито въпроси не са и конкретизирани от касаторите.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаещ същественият материалноправен въпрос по приложението на чл.14, ал.6, или 7 ЗСПЗЗ. Отново касаторите не се позовават на противоречива или неправилна практика на състави на ВКС, относно тълкуването на закона, нито се позовават на непълнота или неяснота на правните норми, което би било основание за прилагането на чл.292 ГПК за иницииране на постановяване на тълкувателно решение по важния материалноправен въпрос и създаване на трайна каузална практика на ВКС по определен вид дела.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на предпоставките за това, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 343/15.05.2008 год. по гр.дело № 157/2008 год. на П. окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 1884/02.07.2008 год. на М. А. Р., А. К. Ф., К. А. Ф., Е. А. Ф. и Й. А. Ф., всички представлявани от адв. В.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top