О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр.София, 22.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3959 по описа за 2008 г. на Пето г.о. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Н. Д. срещу решение № 140 от 18.03.2008 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 669 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 465 от 29.10.2007 г. на Смолянския районен съд по гр.д. № 502 от 2007 г. за отхвърляне на предявения от Ш. Н. Д. срещу ОСЗГ- гр. С., РУГ- гр. С. и Д. лесничейство- гр. С. иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за гора с площ от 8 дка в ревир „Х” в землището на с. М. и за 1/2 ид.ч. от 1/163 от 2000 дка в ревир „Х”, равняващи се на 5,745 ид.дка и с което е прекратено като недопустимо делото за 2 дка гора, 1,2 дка гора и ? ид.ч. от 1/163 част от 2000 дка в същия ревир.
Касаторката твърди, че решението в частта, с която е отхвърлен иска й, е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на практиката на съдилищата- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на тезата си представя решения на Смолянския окръжен съд по сходни казуси и за гори в същата местност, в които исковете по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ са уважени- решение № 121 от 25.03.2008 г. по гр.д. № 703 от 2007 г. на Смолянския районен съд, решение № 73 от 06.03.2008 г. по гр.д. № 873 от 2007 г. на Смолянския районен съд, решение № 397 от 11.01.2008 г. по гр.д. № 445 от 2007 г. на Смолянския окръжен съд, решение № 247 от 12.07.2007 г. по гр.д. № 143 от 2007 г. на Смолянския районен съд и решение № 103 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 490 от 2007 г. на Смолянския районен съд.
Ответниците Община С., ОСЗГ- гр. С., РУГ- гр. С. и Д. лесничейство- гр. С. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Второ отделение констатира следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанцинния съд за частично прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че искът по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за гори с площ от 2 дка, от 1,2 дка и ? ид.ч. от 1/163 част от 2000 дка в ревир „Х” в землището на с. М., Смолянско е бил предявен от ищцата с молба от 27.06.2007 г., когато преклузивният срок по чл.13, ал.2 от закона, въведен със ЗИД на ЗВСВГЗГФ, публ. в ДВ бр.13 от 2007 г. вече е бил изтекъл.
По отношение на останалите гори, заявени в подадената на 08.05.2007 г. искова молба, съдът е счел искът с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за неоснователен, тъй като не било доказано, че наследодателят на ищцата Н е бил собственик на такива гори към датата на одържавяването им. Действително, по делото имало представени документи за собственост върху тези гори към 1923 г. /записка № 94 от 02.01.1924 г.за вписване на устен договор, извършен преди 1917 г., списък на горовладелците, които притежават частни гори и други земи, обявени за горско стопанство, намиращи се в ревир „Н” в землището на с. М., Смолянско от 1938 г. и стопанска карта на ревир „Х”/, но тъй като в емлячния регистър за 1949 г. тези гори не били записани на името на Н. П. , следователно той не е бил собственик на такива гори към датата на одържавяването им.
В случая, съществените въпроси по делото са: дали недекларирането в емлячен регистър от 1949 г. на притежавана от едно лице гора води до загубване на правото на собственост на това лице върху тази гора и подлежат ли на възстановяване по реда на ЗВСВГЗГФ одържавените поради недекларираните им в емлячните регистри от 1949 г. гори. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата: Едното становище, залегнало в приложените към касационната жалба решения на Смолянския районен съд и Смолянския окръжен съд, е, че ако има доказателства за собственост върху имота /нотариални актове, протоколи за съдебна делба, и др.подобни/ от предходен период и няма доказателства за отчуждаване на този имот, простото недеклариране на имота в емлячния регистър от 1949 г. не може да обоснове извод за загубване на правото на собственост. Второто становище, което е възприел и Смолянският окръжен съд в обжалваното решение, е, че тъй като документите за собственост на ищцата са от 1924 г. и 1938 г. и тъй като имотите не са били декларирани в емлячния регистър от 1949 г., те не са били собственост на наследодателя на ищцата към датата на одържавяването им.
По тези противоречиво решавани от съдилищата въпроси се налага произнасяне на ВКС, поради което касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 18.03.2008 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 669 от 2007 г. по касационната жалба на Ш. Н. Д..
НАСРОЧВА делото за ………………………………., за когато да се призоват по реда на чл.289 от ГПК касаторката Ш. Н. Д. и ответниците по касационната жалба Община С., ОСЗГ-гр. Смолян, Р. дирекция по горите- гр. С.. С. / и Д. горско стопанство- гр. С. лесничейство-гр. Смолян/
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.