О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София 10.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1796/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 18 300 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 7679/2014 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 20.03.2013 г. по гр.д. № 48943/2011 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Б. Ю. иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС и в тази част е постановено друго, с което е отменено решението на Общото събрание на Етажната собственост в сградата в [населено място], [улица], взето на 02.11.2011 г. и обективирано в протокол № 71 от същата дата, за продължаване с още 10 години на срока на договора за наем от 09.08.2001 г., сключен с [фирма], като незаконосъобразно.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Етажната собственост на сградата в [населено място], [улица], представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез адв. В. Б.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят подържа, че въззивният съд не е обсъдил всички относими към спора доказателства, а е основал изводите си на част от тях и е кредитирал показанията на свидетел, които не кореспондират с останалите доказателства. По този начин е достигнал до необосновани изводи относно неспазване на изискванията на чл. 13 ЗУЕС за свикване и провеждане на общото събрание.
С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на доказателствата. К. сочи, че въззивният съд се е позовал на практика на ВКС относно тълкуването на чл. 13, ал.1 ЗУЕС, която обаче не може да намери приложение към разглеждания казус, тъй като при постановяване на първоинстанционното решение решението на ВКС не е съществувало в правния мир. Счита, че първоинстанционното решение е било съобразено с практиката на ВКС, обективирана в решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ІV г.о. В изложението е формулиран и следния правен въпрос, за който касаторът твърди, че е обусловил изхода на спора и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Чия е тежестта на доказване по предявения иск – на страната, която черпи права от него, или на страната, която се стреми да го опровергае.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Ц. Б. Ю. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Ц. Б. Ю. е собственик на апартамент в сградата в [населено място], [улица]. Предявила е иск за отмяна на решения на Общото събрание на Етажната собственост, взети на 02.11.2011 г., като е твърдяла, че същите са незаконосъобразни на няколко основания: нарушен е бил редът за свикване на общото събрание, тъй като в поканата не били посочени деня и датата на провеждане на събранието, както и не е бил съставен протокол за поставянето й на видно и достъпно място в сградата; някои от етажните собственици, които не ползвали самостоятелно обектите си, не били уведомени; на проведеното общо събрание не е бил налице необходимият кворум; решенията не били взети с необходимото мнозинство.
За да уважи предявеният иск въззивният съд е приел, че поканата за свикване на общото събрание не отговаря на изискванията на чл. 13, ал.1 ЗУЕС, тъй като в нея не били посочени датата и часът на поставянето й. На следва място е приел, че липсват убедителни доказателства за това, че съобщението за изготвения протокол от общото събрание е бил поставен съобразно изискванията на чл. 16, ал.7 ЗУЕС, тъй като ответникът не е доказал, че представените от него с отговора на исковата молба два документа- протокол от 08.11.2011 г. за изготвяне на съобщение, с което се уведомяват всички етажни собственици, обитатели и ползватели, че на външната остъклена врата на сградата ще се постави съобщение, че от 8.00 ч. на 09.11.2011 г. могат да се запознаят с протокола от проведеното на 02.11.2011 г. общо събрание и при поискване, да получат препис от него, както и съобщение от 09.11.2011 г., с което се уведомяват всички етажни собственици и обитатели, че могат да се запознаят с протокола от общото събрание, проведено на 02.11.2011 г. и при поискване могат да получат препис от него, имат достоверна дата. Съдът е намерил за основателен и доводът на ищцата, че в общото събрание са взели участие лица, които не са били надлежно представлявани, както и лица, за които не било установено какъв обем права върху общите части притежават, което поставя под съмнение спазването на кворума за провеждане на общото събрание и за вземане на решения.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма ясно поставени правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, нито се обосновава наличието на някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 , т.1 – 3 ГПК. Изложението съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които не са обхващат от основанията за допускане на касационно обжалване и не могат да бъдат проверявани в тази фаза на касационното производство. Предмет на иска по чл. 40 ЗУЕС е решение на общото събрание на етажната собственост, взето на 02.11.2011 г. Към този момент е в сила редакцията на чл. 13, ал.1 ЗУЕС след изменението в ДВ бр. 57 от 26.07. 2011 г., с която изменя съществуващият дотогава ред за свикване на общо събрание и се въвежда задължителното изискване датата и часът да се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Следователно, невярно е твърдението на касатора, че към момента на провеждане на общото събрание, на което са взети атакуваните решения, предмет на настоящото дело, разпоредбата на чл. 13, ал.1 ЗУЕС не е съдържала изискване за отбелязване на дата и час на поставяне на поканата на определеното в закона място, а оттук- че цитираната от въззивния съд практика на ВКС- решение № 149 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 1210/2013 г. на ВКС, І г.о., била неприложима към настоящия спор. С посоченото решение е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 13, ал.1, изр.2 ГПК именно в редакцията й след изменението в ДВ бр. 57/2011 г., като е прието, че за да е изпълнено изискването на закона, в поканата следва да бъдат отбелязани датата и часът на поставянето й, тъй като по този начин се удостоверява спазването на сроковете за свикване на общото събрание. Не се твърди от касатора тази практика да е неправилна поради неточно тълкуване на закона. В изложението е направено и позоваване на решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV г.о., което според касатора следва да намери приложение. Това решение обаче не касае сходен казус, а в изложението не са обосновава връзката му с предмета на настоящото дело.
Единственият правен въпрос, който е формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК за това чия е тежестта за доказване на предявения иск – на ищеца или на ответника, не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. От една страна, въпросът е формулиран твърде общо, без да се обосновава връзката му с конкретни фактически и правни изводи, до които е стигнал въззивния съд, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. От друга страна, поставен по този начин, въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото принципно е разрешен в съдебната практика, която приема, че всяка страна носи тежестта от доказване на фактите и обстоятелствата, които твърди.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 300 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 7679/2014 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: