2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 438
София, 12.07. 2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 406/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 191 от 12.10.2015 г. по в. гр. д. № 146/2015 г. на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решение № 21 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 1286/2014 г. на Районния съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от С. Х. А. и С. Н. А. срещу Р. Р. Р., М. Н. Е. и Р. Р. Р. искове по чл. 108 ЗС – за установяване собствеността и предаване владението върху 200 кв. м. по границата между съседните имоти на страните и по чл. 109 ЗС – за премахване на изградена от ответниците бетонна ограда и пристройка към собствената им сграда. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която на основание чл. 109а ЗС е определена границата между двата съседни имота съобразно скица № КР-СС-420/27.07.2012 г. на техническата служба на [община].
Касационна жалба е подадена от ищците С. Х. А. и С. Н. А., които са изложили оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Ответниците Р. Р. Р., М. Н. Е. и Р. Р. Р. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу съдебен акт, който не попада в изключенията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Страните по делото са собственици на съседни имоти в [населено място], [община]. Имотите се намират в урбанизирана територия, но без утвърден кадастрален и регулационен план. Спорът е породен от различното становище на страните за действителното местоположение на границата между техните имоти. Според ищците границата не съвпада с бетонната ограда, построената от ответниците; тази ограда навлиза навътре в имота на ищците, при което ответниците владеят без основание около 200 кв.м. от имота на ищците; пристройката към жилищната сграда на ответниците попада в имота на ищците. Като се позовал на заключението на допуснатата експертиза, въззивният съд приел, че границата между двата имота съвпада с отразената в скица № КР-СС-420/27.07.2012 г. на техническата служба на общината, както и с бетонната ограда, която има правилно местоположение. Ответниците не владеят част от имота на ищците, нито пък изградената от тях пристройка към жилищната им сграда попада в имота на ищците. Границата по посочената от съда скица съвпада с границата по скицата, на която се позовават ищците. Разликата в тези скици е в друга част, която не засяга спорната граница.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпрос по прилагането на чл. 201 ГПК – за предпоставките за допускане на повторна експертиза и за доказателственото значение на заключението на вещото лице. Считат, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, І-во г. о. Сочат, че въззивният съд е основал решението си на оспорено заключение и е отказал да допусне повторна експертиза, въпреки възникналите съмнения за необоснованост и неправилност на експертизата.
Поддържаното противоречие не е налице. В посоченото решение на ВКС е прието, че съдът има право да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а трябва да се основава на установените в закона критерии. Прието е също, че съдът е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача, като експертното заключение следва да се преценява във връзка с другите доказателства по делото, както изисква чл. 202 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика на ВКС. Съдът е преценил, че не се налага допускането на повторна експертиза. Тази преценка е подробно мотивирана. Съобразено е, че при оспорване на единичната експертиза не е направено възражение за некомпетентност на вещото лице с оглед притежаваната от него специалност „строителен инженер пътно и мостово строителство”. Прието е също, че районният съд не е извършил съществено процесуално нарушение с отказа да допусне повторна експертиза. Отказът на районния съд също е подробно мотивиран. Прието е, че не възниква съмнение за необоснованост и неправилност на заключението на вещото лице; че това заключение е изчерпателно и е онагледено с изследването на скици и снимков материал. Вещото лице е съпоставило имотите с разположението на околовръстния полигон, освен това е отразило къде минава границата между селищните и земеделските земи по картата на възстановената собственост. Заключението почива на геодезическите заснемания на границата между имотите на страните. Съобразен е фактът, че границата е една и съща по скиците, представени от двете страни. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че по делото са представени и други доказателства, като например протоколи за определяне на строителна линия и ниво, от които също може да се съди за площта и границите на имотите и нанасянето на ситуираните в тях сгради. Изложените и от двете инстанции мотиви съответстват на указанията, дадени в цитираното от жалбоподателите решение на ВКС, поради което не възниква противоречие, което да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Основният довод на жалбоподателите във връзка със заключението на техническата експертиза се състои в това, че вещото лице не е измерило на място площта на техния имот. Този довод не е пряко свързан с разположението на спорната граница. При съпоставка с картата на възстановената собственост площта на имота на жалбоподателите е намалена, но не от северо-изток, където е границата с имота на ответниците, а от юго-запад и северо-запад, където минава околовръсният полигон, служещ преди за граница на този имот. Според данните в експертизата, границата по картата на възстановената собственост, изработена след 1992 г., не съвпада с местоположението на околовръстния полигон, а навлиза навътре в имота на жалбоподателите. Това разминаване представлява явна фактическа грешка по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, за отстраняването на която е предвиден специален ред. Тези въпроси обаче нямат връзка със спора по настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 191 от 12.10.2015 г. по в. гр. д. № 146/2015 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: