6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София15.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 968/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. Б. – от [населено място] срещу Решение № 1165 от 7.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 14189/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Решение № І-47-123 от 10.VІІІ.2010 г. по гр.д. № 27978/ 2008 г. на СРС, 47 с., с което е отхвърлен искът на К. Д. Б. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 7793.99 евро – обезщетение за имуществени вреди(пропуснати ползи) от виновно неизпълнение на договорни задължения, с оплакване за недопустимост, неправилност и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено по недопустим иск и по нередовна искова молба – и двете съдебни инстанции са приели, че искът е за пропуснати ползи, каквато правна квалификация не може да се изведе от фактическите обстоятелства в исковата молба, а и служебно задължение на съда е да даде вярното правно основание на иска, изхождайки от твърденията на ищеца и обстоятелствата, на които се позовава. Иска решението да се отмени и делото – да се върне на съответната инстанция, която да отстрани нередовността на исковата молба, да изясни правното и фактическо основание и да разгледа предявения иск. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че по въпроса за задължението на съда да даде точна квалификация на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения, които ако са недостатъчни – да остави исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика: ТР №1/2001 г. по гр.д.№1/ 2001 г. на ВКС, ОСГК и Р.№101/12.VІІ.2010 г. по т.д.№ 857/2009 г. на ВКС – основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК. Жалбоподателката сочи, че по въпроса: може ли съдът да се произнесе по различна от обявената в доклада по чл. 146 ГПК правна квалификация и има ли задължение да извърши нов доклад при възприета различна правна квалификация, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – Р.№700/ 6.ХІІ.2010 г. по гр.д.№ 304/2010 г., ГК, ІІІ отд. и Опр.№180/15.ІІ.2011 г. по гр.д.№1243/ 2109 г. на ІІІ ГО – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателката сочи и въпроси, по които поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като счита, че по тях липсва съдебна практика, които въпроси са важни, но не са релевантни за спора, тъй като не са разрешени по делото: 1. за действителността на застрахователен договор, сключен от банка и за предоставена от банката услуга, когато не е имала право да извършва застрахователна дейност, 2. за действителността и обвързващата сила на застрахователен договор за групова застраховка, сключен в полза на неконкретизиран и неограничен кръг лица и при липса на застрахователна полица за всяко от тях, 3. за действителността на застрахователен договор без подпис, без яснота за качеството на лицето и без установен размер на застрахователната премия, 4. за обвързващата сила на застрахователен договор, в който е уговорен момент на настъпване на застрахователното събитие, различен от действителния, 5. за действителността на застрахова – телен договор, в който е уговорено цялостно изплащане на застрахователната сума само при предсрочна изискуемост на кредита, 6. за размера на застрахователната сума (или обезщетение) при настъпване на застрахователното събитие при застраховка ”живот”, 7. за действителността на договор за застраховка ”живот”, когато застрахованият или третото лице не са запознати със съдържанието и условията му, 8. за правото на третото лице, върху чиито живот е сключена застраховката, да насочи претенцията си към застрахователя или това право има застрахованият – ползващото се от застраховката лице и 9. за характера на отношенията между застраховащия и третото лице – дало съгласие да се сключи застраховката.
С Допълнение към касационна жалба жалбоподателката излага и съображения за задължението на съда да спре незаконните действия на Б. – [населено място], както и съображения в подкрепа на искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, които основава на оплаквания за сключен от Банката умишлено и във вреда на кредотополучателите застрахователен договор с “Б.” и за неправилност и незаконосъобразност на постановените решения.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за 7 793.99 евро – претърпяна от ищцата вреда, изразяваща се в разликата между първоначално уговорената застрахователна сума 10 386 евро по сключения между Банката и ЗАД [фирма] – [населено място] за застраховка “живот”, и реално платеното застрахователно обезщетение в полза на Банката 3 586.38 евро, за която разлика ищцата твърди, че представлява претърпяна имуществена вреда (пропусната полза) следствие на неизгодно за нея уговорени от ответника условия по застрахователния договор, за неизпълнени от ответника договорни мандатни задължения за сключване на “изгодна” за ищцата застраховка ”живот”. Съдът е изложил, че ответникът не е поел спрямо ищцата с Договора за кредит от 16.ІХ.2003 г. такива договорни задължения – не е поел задължение да договори и сключи от името на ищцата подобен застрахователен договор, ищцата в Договора за кредит се е задължила да сключи застраховка ”живот”, в която Банката да бъде посочена като бенефициер и получените застрахователни суми служат за погасяване на кредита, Договорът за кредит съдържа упълномоща – ване на Банката да плаща от името и за сметка на ищцата застрахователните премии и да урежда получаването на застрахователната сума директно от застрахователя. Съдът е отчел безспорните между страните обстоятелства – ищцата застрахователен договор не е сключила, а е подписала писмено съгласие (л.110) Банката да сключи до размера на кредита – 10 386 евро върху живота на ищцата застраховка ”живот” с ЗАД [фирма] при условията на договора за групова застраховка ”Живот”, сключен между двете дружества, с което страните са приели, че ищцата е изпълнила задължението по т. 12.1 от Договора за кредит. По съображения, че се касае не до упълномощаване за сключване на застрахователен договор от името на ищцата, а за писмено съгласие за сключване на договор за застраховка ”Живот” върху живота на трето лице (ищцата), без тя да става страна по договора, а застрахован, и страна по договора, е Банката, като в чл. 412 (отм.) ТЗ изрично е предвидена допустимостта на такъв договор, съдът е приел, че страни по договора за застраховка ”Живот”, са застрахователят и Банката, и само от техните уговорки зависи на кого следва да се изплати застрахователната сума при настъпване на застрахователното събитие, че ищцата не е страна по застрахователния договор, затова при сключването му Банката е свободна да договаря в собствен интерес, а интересът на ищцата се изчерпва с това застрахователната сума да е достатъчна да покрие непогасената част от кредита, и ако тя е желала да я ползват клаузите по застрахователния договор, е следвало сама да сключи такъв договор, с който да уговори изгодни за себе си условия. По съображения, че липсва уговорка между страните по делото ответникът да е бил длъжен да уговори размер на застрахователна сума, надхвърлящ размера на неизплатената част от кредита, нито да договори, че евентуална разлика следва да се получи от ищцата, съдът е заключил, че ответникът не е нарушил договорните си задължения към ищцата при уговаряне на клаузите по сключения договор за застраховка ”живот”, затова предявеният иск за вреди е неоснователен.
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен да го допусне до касация, без жалбоподателят да подвежда недопустимостта и нищожността на въззивното решение под основания за допускане н касационно обжалване.
Обжалваното решение не е недопустимо, като постановено по недопустим иск и по нередовна искова молба. Не се подкрепя от данните по делото твърдението на жалбоподателката, че и двете съдебни инстанции са приели, че искът е за пропуснати ползи, каквато правна квалификация не може да се изведе от фактическите обстоятелства в исковата молба. Съдът, въз основа на твърденията на ищцата, че е претърпяла имуществена вреда следствие на неизгодно за нея уговорени от ответника условия по застрахователния договор, и съобразно обстоятелствата, на които се позовава, е приел, че ищцата не е страна по застрахователния договор и не са налице неизпълнени от ответника договорни мандатни задължения за сключване на “изгодна” за ищцата застраховка “живот”, поради което ищцата неоснователно претендира обезщетение за неизпълнение на договорни задължения – претърпяна вреда, изразяваща се в разликата между първоначално уговорената застрахователна сума 10 386 евро по сключения между Банката и ЗАД [фирма] Договор за застраховка “живот” и реално платеното застрахователно обезщетение в полза на Банката 3 586.38 евро. Затова е неоснователен доводът на ищцата за постановяване на решение по нередовна искова молба и при дадена невярна правна квалификация на иска. Решението не е постановено въз основа на факти, каквито ищцата не е изложила, нито на превратно възприети от съда факти. Предметът на делото се индивидуализира с посочване основанието на иска (обстоятелствата, от които произтича претендираното материално право) и петитума, включително вида на търсената защита и с оглед изложените от ищцата факти и обстоятелства, въз основа на които поддържа, че ответникът й е причинил имуществени вреди, за които търси обезщетение, въззивният съд не е разгледал иск, основан на факти, каквито ищцата не е изложила, нито е постановил решението си по искане (петитум), какъвто ищцата не е заявила. Спорното право за претендирано обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата, се съдържа в заявения петитум, на който съответства постановеното решение, което не е недопустимо, като постановено по непредявен иск и по нередовна искова молба.
По поддържания от жалбоподателката въпрос за неизпълне – ното от въззивния съд задължение, който като е приел различна правна квалификация (иск по чл. 82 изр. 2 ЗЗД) от тази в първоинстанционното производство (иск по чл. 82 изр.1 ЗЗД), е бил длъжен да извърши нов доклад с всички последици от това, с указания до страните и даване на възможност да съобразят процесуалното си поведение с новата правна квалификация. Този въпрос не е релевантен за делото, тъй като, ако се приеме, че въззивният съд е приел различна правна квалификация от тази, приета от първоинстанционния съд, жалбоподателката във въззивната си жалба не е изложила оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по чл. 146 ал. 1 и 2 ГПК, нито искане за отстраняването му. Задължението на първоинстанционния съд да направи доклад със съдържанието по чл. 146 ал. 1 ГПК и да укаже в доклада на страните, съгласно чл. 146 ал. 2 ГПК, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, произтича от задължението на съда и страните за изясняване на фактическата страна на спора. Въззивният съд не следва отново да докладва делото и да се произнася по действията и указанията на първата инстанция, и докладът му не е повторение на доклада, извършен от първата инстанция, тъй като въззивното производство е продължение на първоинстанционното производство. Докладът на въззивната инстанция по чл. 267 ГПК отразява изложените в жалбата и отговора оплаквания и обясненията на страните, дадени в съдебното заседание, когато съдът с разпореждането си по чл. 267 ГПК е преценил, че е необходимо да бъдат изслушани, който доклад произтича от правомощията на съда, като въззивна инстанция. Въззивният съд се произнася по допустимостта на жалбите и по доказателствените искания на страните (чл. 267 ал. 1 ГПК), но не извършва нов доклад и не разпределя доказателствената тежест между страните и няма задължение да указва на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства, указания за което са дадени от първоинстанционния съд. Когато първоинстанционният съд е дал неточни, непълни или неправилни указания, въззивният съд би могъл да поправи допуснатото нарушение на съдопроизводстве – ните правила, като извърши действията по чл. 146 ГПК, само при изрично искане във въззивната жалба. Без оплаквания на жалбоподателката, въззивният съд не може да провери правилността на първоинстанционното решение, включително извършените процесуални действия по чл. 146 ал. 2 ГПК, поради обвързаността му от посочените в жалбата и отговора пороци на решението, съгласно чл. 269 пр. 2 ГПК. В този смисъл е постоянната практика на ВКС:цитираното от жалбоподателката Р.№700/ 6.ХІІ.2010 г. по гр.д. №304/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ отд., както и Р.№255/11.VІІ.2011 г. по гр.д.№ 587/2010 г. на ВКС, ГК, ІV отд., също и Опр.№ 261/15.ІV.2011 г. по т.д.№ 785/2010 г. на ВКС,ТК, І отд. и Опр.№43/13.І.2010 г. по гр.д. №811/2011 г. на ВКС, ГК, ІV отд.
По изложените съображения искането за допускане на каса-ционно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1165 от 7.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 14189/ 2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: