3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438
С., 18.05. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 5385/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] против въззивно решение № 82 от 06.10.2016г. по в. гр. дело № 195/2016г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.07.2016г. по гр. дело № 360/2016г. на Районен съд Исперих, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Ш. Хълми Б. извършено със заповед № 19 от 01.03.2016г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” във функция „Икономически дейности и услуги”, дейност „Други дейности по транспорта” и [община] е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за три месеца в размер на 1350 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в Кодекса на труда не бил изяснен въпроса, чия е инициативата по чл. 67, ал. 3 КТ за превръщане на трудовия договор за неопределено време в договор за определено време, като твърди, че това може да стане по инициатива и на двете страни по трудовото правоотношения – и на работника, и на работодателя. Поддържа като основание за допускане на касационно обжалване приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът Ш. Хълми Б., чрез пълномощник адв. М. М. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че по въпроса има задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, създадена по реда на чл. 290 ГПК, което изключва посоченото основание за допускане на касационно обжалване, както и че разпоредбата на чл. 67, ал. 3 КТ не се нуждае от тълкуване, нито е налице неяснота, непълнота или противоречие в закона и практиката по приложението и. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не обуславя решаващите правни изводи за изхода на делото и не покрива изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Същественият за изхода на делото правен въпрос не е свързан с това, дали инициативата за трансформиране на трудовия договор за неопределено време в трудов договор за определено време трябва да изхожда само от работника, или това може да стане и по искане на работодателя, а дали писменото волеизявление на работника отправено до работодателя безусловно изразява волята му за превръщане на безсрочния договор в срочен трудов договор за определено време и дали искането е направено доброволно и свободно, а не под въздействие на работодателя, което обуславя решаващите изводи на съда за уважаване на исковете, с оглед на приетото с обжалваното решение, че изменението на трудовия договор от безсрочен в срочен не е станало по волята на уволнения работник и подаденото от него заявлението по образец на работодателя не изразява лично и свободно взето от него желание, а сочи, че волеизявлението е направено под въздействието на работодателя.
Правните изводи на съда обусловили изхода на делото са изведени в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 67, ал. 3 КТ, според която трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определено време, освен по изрично желание на работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното съгласно изискванията на чл. 119 КТ споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок, както и че това желание следва да е доброволно изразено и да не е формирано под непозволено въздействие на работодателя – решения по гр. дело № 2907/2013г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 1154/2011г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
При постановяването на обжалваното решение въззивният съд е съобразил посочената съдебна практика, с което е изпълнена и целта на законодателя, с въвеждане на ограничението по чл. 67, ал. 3 КТ, да се забрани практиката за превръщане на безсрочните в срочни трудови договори за определено време по чл. 68, ал. 1 КТ, чрез споразумение по чл. 119 КТ.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по касацията съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82 от 06.10.2016г. по в. гр. дело № 195/2016г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на Ш. Хълми Б. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ