4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 19.10. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1199/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. К. К. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. Д.Й. против решение №82 от 09.01.2018 г. по гр.д. №4300/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация .- ЗК „ Лев инс” АД, [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК като е поставил въпросът – „…за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреди и приложението на чл.52 ГПК.”Поддържал е още, „алтернативно”, ако не бъде установено основанието по чл.280, ал.1, т.1 по този въпрос да бъде допуснато касационно обжалване поради „очевидна неправилност”. Страната е посочила, че на поставения въпрос съдът е отговорил в отклонение от задължителна за него практика – ППВС № 4 /68г. и изброени множество актове на ВКС. Поддържано е във връзка с така общо соченото противоречие, че съдът само формално бил обсъдил критериите, по които определил справедливото обезщетение и не приложил задължителните указания по цитираното ППВС. Основанието по чл.280, ал.2 предл. 3-то ГПК, страната е обосновала препращайки към аргументите изложени в касационната жалба, както и към аргументите изложени във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият формулиран въпрос е релевантен по всички дела, свързани с определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД. Този въпрос, обаче страната е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърдението в основното съдържание на изложението, съдът е обсъдил установените факти по спора досежно увреждането и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението и в тази връзка изцяло се е съобразил с ППВС №.4/68г. Освен това, отчитайки годината на произшествието и обвързвайки я с конкретните икономически условия в страната, съдът се е съобразил косвено, както с инфлацията така и със съществуващите в този период застрахователни лимити като критерий съобразим при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Т.е. по така поставения общ въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД,не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика общо изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал третото основание по чл.280, ал.2 ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Касаторът не е заявил обстоятелства относими към очертаните хипотези на очевидна неправилност на съдебното решение, а се е задоволил да изложи своето разбиране относно същността на основанието и това, че не бил задължен да формулира правен въпрос по него. Общото препращане към оплакванията му изложени по реда на чл.281 ГПК, с оглед горепосоченото не може да бъде счетено за довод по основанието за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като третира неправилност на изводите на състава, основана на защитната теза на страната.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №82 от 09.01.2018 г. по гр.д. №4300/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: