1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр.София, 19.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4721/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Делото е образувано по молба на М. И. Д. за отмяна на определение на Бургаски окръжен съд № ІІ-1668/ 28.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 1196/ 2017 г., с което е отменено прекратително определение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 2196/ 2017 г. и делото е върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Молителят излага твърдения, че са налице нови обстоятелства, които е узнал на 19.02.2018 г. и които обуславят незаконосъобразност на определението на Бургаски окръжен съд. Те се състоят в това, че е приета молба на ищеца от 30.01.2018 г. за отстраняване на нередовности на исковата молба след изтичане на определения от съда срок за отстраняване. Молителят счита, че определението на окръжния съд подлежи на отмяна, тъй като е сходно с определението, с което се прекратява производството по делото поради отказ от иска.
Ответната страна Т. К. не взема становище по подадената молба.
Съдът намира молбата за недопустима.
Определението, чиято отмяна се претендира в настоящето производство, не е такова, с което се прекратява производството по делото поради отказ от иск. То няма твърдяното от молителя сходство с прекратителното определение поради отказ от иска, а напротив – напълно се различава от него. Влязлото в сила определение, с което производството е прекратено поради отказ от иск, не позволява същият иск да бъде заведен повече въобще (чл.233 изр.2 ГПК), а определението от 28.09.2017 г. не само не прекратява производството по делото, но открива пътя за развитието му и за разглеждане на спора по същество.
Както е разяснено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Затова не подлежат на отмяна съдебни решения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. По аргумент от по-силното основание, не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК съдебните определения, защото това са актове по движението на делото и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно т.6 от цитираното Тълкувателно решение, не подлежат на отмяна дори преграждащите хода на делото определения, които се ползват със стабилитет (с изключение на определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иск). Още по-малко би могло да се поддържа, че подлежат на проверка по реда на Глава 24 ГПК определенията, които не са преграждащи, каквото е определението на въззивния съд, отменящо прекратително определение на първата инстанция.
Поради съдът приема, че подадената молба за отмяна не подлежи на разглеждане по същество и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. И. Д. за отмяна на влязлото в сила определение на Бургаски окръжен съд № ІІ-1668/ 28.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 1196/ 2017 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4721/ 2019 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му на молителя пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: