2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 02.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 54 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя Д. П. С. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Т. срещу определение № 3515 от 15.11.2010г. по ч. т. дело № 1777/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която след отмяна на разпореждане № 30700 от 05.11.2010г. по ч. гр. дело № 11555/2009г. на Варненски районен съд, VІІ състав за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 6134/05.11.2009г., издадена на основание чл. 417, т. 9 ГПК, е оставено без уважение заявлението на Д. П. С. за допускане по реда на чл. 418 ГПК на незабавно изпълнение на горепосочената заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо длъжника [фирма], [населено място], както и е обезсилен издадения по ч. гр. дело № 11555/2009г. на Варненски районен съд, VІІ състав изпълнителен лист в полза на Д. П. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са инвокирани доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за процесуалната й недопустимост, евентуално неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
С определението в обжалваната му част въззивната инстанция е отменила разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, обезсилила е издадения изпълнителен лист и е оставила без уважение молбата за допускане на незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК. Определението в посочената част не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение в обжалваната му част не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. П. С. от [населено място] срещу определение № 3515 от 15.11.2010г. по ч. т. дело № 1777/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която след отмяна на разпореждане № 30700 от 05.11.2010г. по ч. гр. дело № 11555/2009г. на Варненски районен съд, VІІ състав за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 6134/05.11.2009г., издадена на основание чл. 417, т. 9 ГПК лист в полза на Д. П. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], и обезсилване на издадения по същото дело от Варненски районен съд, VІІ състав изпълнителен лист, е оставено без уважение заявлението на Д. П. С. за допускане по реда на чл. 418 ГПК на незабавно изпълнение на горепосочената заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо длъжника [фирма], [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.