О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 02.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №202/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7423/20.11.2017г.,подадена от Е. П. В.,против решение №241/12.10.2017г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№228/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №304/05.04.2017г. постановено по гр.д.№1808/2016г. по описа на Районен съд,гр.Добрич-за отхвърляне на предявения от Е. П. В.,иск за признаване за установено по отношение на З. А. И.,че ищцата Е. П. В. е собственик по силата на наследствено правоприемство на жилищна сграда с площ 72 кв.м и идентификатор №72624.609.1419.1 по кадастралната карта на [населено място],намираща се в [населено място], [улица],построена в дворно място с площ от 358 кв.м и идентификатор №72624.609.1419 по кадастралната карта,както и осъждането на З. А. И. да предаде на Е. П. В. владението върху посочения недвижим имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,необосновано,незаконосъобразно,постановено при съществено нарушение на процесуални норми,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба З. А. И.,чрез пълномощника си адвокат Ю. Д. М.,в писмения отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата е наследница по закон на П. В. Ц..поч.23.08.2013г.,като процесният имот останал в наследство от неговите родители Е. В. Н./Е. Г. Ц./ и В. Н. Ц.,придобит от тях по силата на покупко-продажба с нотариален акт №75/1950г.,както и не се спори между страните,че впоследствие в процесния имот са били изградени допълнително жилищна постройка и гараж.Съдът е посочил,че П. В. Н. със съморъчно завещание от 10.02.2010г. завещал на ответницата З. А. И. собствения си недвижим имот в [населено място], [улица],представляващ дворно място,ведно с построените в него къща, гараж и натурно помещение,като действителността на това завещателно разпореждане била предмет на гр.д.№3945/2013г. по описа на Добрички районен съд,инициирано от сегашната ищца Е. В. против З. И. за прогласяване на нищожността му,при евентуалност за унищожаване,тъй като към момента на изготвянето му завещателят бил в невъзможност да ръководи действията си,приключило с влязло в сила решение,с което исковете за отхвърлени.Съдът,като се е позовал на данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,отчитайки и показанията на свидетелите ,е приел за установено,че в имота има две сгради:едноетажна жилищна сграда-построена през 1957-58г.сграда с идентификатор 1/процесната сграда/,сграда с идентификатор 2-еднотежна и едноетажна постройка-масивен гараж-с идентификатор 3.Съдът е посочил,че спорът в това производство е концентриран около факта дали към момента на изготвяне на завещателното разпореждане П. В. Ц. е имал воля да завещае в полза на ответницата и правото на собственост върху сграда с идентификатор 1,за което ищцата твърди,че не се обхваща от завещателното разпореждане.След анализ на съдържанието на саморъчното завещание,както и на събраните по делото гласни доказателства,съдът е стигнал до извода,че завещателят П. В. винаги е живял в сграда с идентификатор 1,поради което следва да се приеме,че е неговото жилище,неговата къща,която е посочена в завещанието.При преценка на събраните доказателства по отношение на сграда с идентификатор 2,съдът е стигнал до извода,че тя не представлява жилището на наследодателя,била е необитавана дълго време,преустроена и ремонтирана през периода 1995г.-2005г.В резултат на това ,съдът е приел,че волята на завещателя П. В. при описание на предмета на завещателното разпрореждане „къща” обхваща къщата за живеене на последния,поради което той се разпоредил с нея приживе за след смъртта му и тя не е останала в неговия патримониум и не е могла да премине в наследство в полза на ищцата,за да я легитимира като собственик на спорния имот.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че/цитирам/:
„С така визираното решение окръжен съд гр.Добрич се е произнесъл по въпроси от материално и процесуално правно естество,които покриват критериите на член 280,ал.1 ГПК за разглеждане по същество на касационната жалба срещу него.”,като излага касационни оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на решението,от което извежда свои въпроси/в изложението сочи:”възниква въпроса”/.
Преди всичко,съгласно приетото с Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
В случая касаторът не посочва правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а поставя въпроси във връзка със своите твърдения и касационни оплаквания,а не такива разрешени с постановеното въззивно решение.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Отделно от това в изложението си касаторът,позовавайки се на разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК,без за конкретизира коя от трите точки на същата има предвид,не цитира в същото ,нито прилага съдебна практика,както на ВС и ВКС,така и на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба З. А. Д. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото производство,в размер на 1000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.01.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №241/12.10.2017г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№228/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. П. В. да заплати на З. А. И. сумата от 1000 лева/хиляда лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: