О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 25.09.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 3535 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба вх. № 4-3-64 от 29.05.2017 г., подадена от А. Г. В., чрез адв. С. А. С. и частна жалба вх. № 7878/12.07.2017 г., подадена от Ц. Р. В., чрез адв. Л. Е. К., срещу определение № 182/09.06.2017 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение, по гр.д. № 2165/2017 г.
С него съдът е върнал, като недопустими, молбите на А. В. и на Ц. В. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на определение № 9/21.05.2015 г. и определение от 28.05.2015 г., постановени от Софийски градски съд по гр.д. № С-10/2015 г., с които е допуснато обезпечение на бъдещи искове срещу А. В. и Ц. В. по чл. 74 и чл. 75 ЗОПДНПИ.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Частните жалби са редовни от външна страна, подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимни лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Съдържанието на двете частни жалби е напълно идентично. В тях се твърди, че обжалваното определение, постановено от друг състав на ВКС е неправилно, защото А. В. и Ц. В. имат интерес от отмяна на актовете на СГС, с които е допуснато обезпечение на бъдещите искове, както и, че на отмяна по чл. 303 ГПК подлежат не само решенията, но и други съдебни актове, каквито безспорно са определенията на съда.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № № 2165/2017 г. е върнал молбите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на А. В. и на Ц. В..
Правният интерес на молителите, сам по себе си не е достатъчен за допустимостта на молбите им.
Както е изяснено изрично и с Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, институтът на отмяната по чл. 303 и чл. 304 ГПК е приложим не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които, след изчерпване на редовния процесуален ред, не съществува друг път за защита (т. 6 от Тълкувателното решение).
Безспорно, определенията по чл. 389 ГПК, в частност по чл. 37, ал. 1 ЗОПДНПИ, не са от категорията актове, които могат да бъдат отменявани по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Законодателят е посочил наличието на какви обстоятелства са основания за отмяна на обезпечението, която отмяна, при това, става по реда на чл. 402 ГПК, а не по чл. 303 и чл. 304 ГПК.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд, като е върнал молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е прекратил производството по делото, точно е приложил закона.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 182/09.06.2017 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение, по гр.д. № 2165/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: