О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 26.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.05.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 796/2012 година
за де са произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ А. И. К., упражняващ търговска дейност под фирма „К.-56-А. К.”, с.Черковна, [община] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 103/20.04.2012 год., по в.т. д. № 85/2012 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд № 46/ 08.11.2011 год., по т.д.№ 22/2008 год. в неговата отхвърлителна част е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на ТД”А. С.”, [населено място] сумите: 20 300.08 лв. – незаплатена стойност на доставено гориво, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 20.06.2008 год. до окончателното и изплащане, 4490.97 лв. – мораторна лихва върху главницата на задължението за периода 21.10.2006 год. – 20.06.2008 год., както и деловодни разноски от 2225.85 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В инкорпорирано в касационната жалба изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и в самостоятелното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право – за предвидените по закон отношения между третото лице- помагач- пълномощник на ищеца, ищеца и ответника поотделно, за приложението на чл.75 ЗЗД и за съотношението между чл.535 ТЗ и чл.75 ЗЗД е в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС и с тази, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК.
В подкрепа на визираните селективни основания са посочени решения на ВКС: № 149/05.11.2010 год., по т.д.№ 49/10 год. на І-во т.о.; № 119/08.07.2011 год., по т.д.№ 1160/2010 год. на ІІ т.о.; № 102 от 25. 07.2011 год., по т.д.№ 672/2010 год. на ІІ- т.о.; № 121, по т.д.№ 55/2009 год. и № 5/02.02.2012 год. по т.д.№ 75/2011 год. на І-во т.о..
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 ГПК, във вр. с чл.318 ГПК в частта му, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно възникнали трайни търговски отношения между страните, свързани с по покупко- продажба на горива, по които с оглед извършените от ответника, в качеството му на купувач, плащания чрез третото лице- помагач, надлежно овластено от продавача да получи дължимата по договора покупна цена, същият е останал задължен с присъдена сума, за която е налице основание за ангажиране на договорната му отговорност за неизпълнение.
Изложени са съображения, че доколкото по изричното признанието на ответника, обективирано в отговора на исковата молба и дадените от третото лице помагач в вреда на същото обяснения, последният е изплатил на ищцовото ТД, чрез надлежно овластения му представител С., общо сумата 40 500 лв., то извършеното от К. плащане по изп. д. № 133111/ 2011 год., по описа на ЧСИ А.Заговор, въз основа на издаден от него в полза на този овластен представител на ищеца запис на заповед от 11. 07.2006 год. за сумата 10 000 лв., е неотносимо към процесната облигационна връзка между главните страни по спора и не следва да бъде отчетено като намаляващо общия дълг на купувача.
Според съжденията на въззивния съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение, при липсата на ангажирани по делото в съответствие с процесуалното правило на чл.154 ГПК доказателства, че ценната книга гарантира изпълнението на издателя и, като купувач именно по процесната продажба на гориво, цедираното на ищцовото ТД от приносителя на ефекта вземане по записа на заповед се явява от значение само за личния дълг на цедента и не може да породи твърдяния от ответника погасителен ефект на дълга му.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че първият от поставените от касатора въпроси на материалното право освен, че е твърде общо формулиран, предвид предмета на конкретния правен спор, няма и обуславящо значение за постановения по него краен правен резултат, тъй като разрешаването му всякога е въз основа на конкретните факти и доказателства по делото.
Що се отнася до въпроса за съотношението между чл.535 ТЗ, с която разпоредба законодателят е установил минимално необходимото съдържание за редовност на записа на заповед и чл.75 ЗЗД, с който са въведени изключения от общото законово правило, че изпълнението на некредитор няма погасителен ефект за длъжника, то по него въззивният съд въобще не се е произнасял, поради което същият не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Същевременно доколкото несъответствието на изводите на въззивния съд относно погасителния ефект на различните осъществени от длъжника плащания на безспорно овластено от кредитора лице, с данните от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, на което касаторът се позовава, касае обосноваността на обжалваното решение, то дори и да е евентуално основателно не следва да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК.
Само за прецизност на настоящето изложение е необходимо да се посочи, че значимостта на правния въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, както това е прието и в т.1 та ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, всякога се включва в предмета на делото, индивидуализиран чрез въведеното с исковата молба основание и заявен петитум и в този см. се определя от правните изводи на съда, а не се свежда до приетата за установена по делото фактическа обстановка, която касаторът е подложил на обсъждане и в изложението на основанията за достъп до касационен контрол.
Липсата на основната водеща предпоставка за допускане на касационното обжалване сама по себе си е достатъчна , за да се отрече основателността на искането за разглеждане на касационната жалба по същество, без да се разглеждат селективните критерии по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото въззивният съд не е отрекъл, че издателят на менителничния ефект не може да противопостави на неговия приносител личните си възражения, основаващи се на каузалните отношения с лицето, в чиято полза е поето задължението за изплащане на конкретната сума, но въз основа на конкретната преценка на доказателствата по делото е счел за доказано твърдяното от последното основание, то визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, към което са относими постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на ВКС, цитирани с касационната жалба , не е налице.
Следва в тази вр. също да се отбележи, че при наличие на формирана задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложимо.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК не се дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 103/20.04.2012 год., по в.т. д. № 85/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: