4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
С., 03,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3997/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. С. Е. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. К. А. против решение №1440 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 1363/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- З. [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че в случая прави „ възражение за неправилното приложение на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД…”Страната е заявила, че „ трябвало да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения… за да няма решения, които са противоречиви…”, което щяло да доведе и до развитие на правото.Изложено е общо, разбирането на касатора относно „ новата уредба на касационното производство”.Посочено е също така общо, че „ най-противоречива „ била практиката по чл.52 ЗЗД”, като накратко е изложено и разбирането на страната.Направен е извод, че „ ВКС изостава с практиката си относно прилагане на чл.52 ЗЗД…ако имало практика тя се базирала на стари решения”…Развито е и разбирането за нарушаване на чл.5 ГПК и чл.52 ЗЗД. Интерпретирано е накратко решението на КС на РБ по к.д. №4/09г. във връзка с отпадане на думата „ съществен” в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка страната е заявила ,че „ казуса бил уникален и подлежал на казуално тълкуване от ВКС, а не на нормативно”. Посочено е още, че в случая страната прави възражение за „ неправилното приложение на чл.52, както и на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е посочено че в хипотезата на чл.280, ал.1, т3 ГПК прилагането на тези текстове „ следвало да е точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства.”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към нея. Доколкото изобщо не е поставен правен въпрос, то и приложените решения са ирелевантни като разглеждащи конкретни правни въпроси при различна от тази на обжалваното решение фактическа обстановка, а страната не е навела доводи за конкретно противоречие между тях.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване и развитото становище на страната във връзка с правната уредба на касационното производство, както и интерпретирането на решение на КС на РБ, тъй като те не могат да формират валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1440 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 1363/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: