5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 03.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.04.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 789 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ОБЩИНА Г., [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 241 от 08.11.2017 г., по в. т.д.№ 297/2017 г., с което е потвърдено решение № 108 от 23.06.2017 г., по т.д.№ 123/2016 г. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от настоящия касатор, като ищец, обективно и субективно съединени искове: по чл. 135 ЗЗД срещу „Д. С. М.”ООД и [фирма], [населено място] за обявяване относителната недействителност на договор за покупко- продажба на правото на строеж, обективирана в нотариален акт № 26, т.6, рег.№ 2020,д.№ 819 / 19.06.2012 г. на нотариус Д.Д.; по чл.59 ЗЗД срещу [фирма], [населено място] за сумите: 195 583 лв. – дължими към датата на подаване на исковата молба годишни вноски по договор от 21.07.2011 г. за преотстъпване на възмездно право на строеж и 49 480.88 лв. лихви за забава и по чл.108 ЗС срещу [фирма], [населено място] за отсъстване собствеността и предаване на владението върху ПИ № 291006, с площ 152 335 дка, находящ се в м. „Лъката” в землището на [населено място], както и в частта за присъдените в полза на ответника [фирма], [населено място] деловодни разноски в размер на 9 900 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на ангажираните в хода на делото доказателства касаторът основно възразява срещу обосноваността и материалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че процесната оспорвана сделка няма увреждащ кредитора характер, което изключва наличието на изискуемите се елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД и води до неоснователност на предявения конститутивен П. иск.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и в допълващо го самостоятелно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.”Води ли отчуждаването на имущество на длъжника до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори?” и 2.”Увреждаща ли е разпоредителна сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си, чрез обезпечено в негова полза имущество и вписана законна ипотека?;
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика е цитирано постановеното по реда на чл.290 ГПК/ редакция преди изм. с ДВ. бр.86/2017 г./ решение на ВКС № 407 от 29.12.2014 г., по гр.д.№ 2301/2014 г. на ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба [фирма] в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез пълномощника си П.Р., възразява по искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Несъгласие изразява и с въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба,решаващият състав на Великотърновския апелативен съд е приел, че осъществената от ответниците покупко продажба на правото на строеж, сключена на 19.06.2012 г. и обективирана в нот.акт № 26, т.6, рег.№ 2020, д.№ 819/2012 г. не е относително недействителна, поради отсъствие на един от елементите на фактическия състав на чл.135 ЗЗД – увреждащия и за кредитора характер. Изложени са съображения, че макар и сумата, за която отстъпеното от ОБЩИНА Г. на ответника [фирма] право на строеж върху имот частна общинска собственост, впоследствие е прехвърлено от последния на ответника –суперфициар [фирма], да е значително по- ниска от престираната по първия договор за учредяване на суперфиция от 21.07.2011 г., то условията по този втори договор обвързват само страните по него и са непротивопоставими на ищцовото ЮЛ. Поради това е счетено, че сами по себе си те не биха могли да имат увреждащо действие за последното, в качеството му на кредитор на дружеството-прехвърлител, поело задължение да заплати цената на отстъпеното му право на строеж в размер на сумата 625 000 евро за целия период от 25 години на равни годишни вноски от по 25 000 евро до края на м.юли на всяка текуща година. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното Великотърновският апелативен съд е посочил както поетото от [фирма], като суперфициар, задължение да върне обратно терена във вид за селскостопанска обработка и освободен от всякакви трайни постройки и съоръжения след изтичане срока на отстъпеното му от ОБЩИНАТА право на строеж върху същия, така и вписаната на 30. 05. 2012 г. законна ипотека върху отстъпеното на първия ответник право на строеж за процесната фотоволтаична централа. Следователно при длъжниково неизпълнение за престиране на дължимите годишни вноски, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, ищецът би могъл да успешно реализира ипотечното си право, удовлетворявайки се предпочитателно от цената му по правилото на чл.173, ал.1 ЗЗД и противопоставяйки го на суперфициара по оспорваната сделка [фирма], предвид датата на сключването и – 19.06. 2012 г.,т.е. след датата на вписване процесната законна ипотека, факт изрично удостоверен в съответния нотариален акт, обективиращ същата.
Позовавайки се на самостоятелния характер на всяка една от извършените продажби и породените от тях самостоятелни облигационни отношения между отделните съконтрахенти, както и на безспорното отсъствие на преминала имуществена облага от патримониума на ищцовото ЮЛ в патримониума на ответника „ЕСПЕ Е. БЪЛГАРИЯ” АД въззивният съд е счел за неоснователни и съединените с конститутивния иск по чл.135 ЗЗД искови претенции на ОБЩИНАТА, основани на чл. 59, ал.1 ЗЗД и на ч.86, ал.1 ЗЗД за сумата общо от 195 583 лв. – формирана от дължимите към датата на исковата молба вноски по договора от 21.07.2011 г. за учредяване право на строеж на – [фирма] и от лихви за забавената им престация за периода 2012 -2015 г.
С оглед отречената относителна недействителност на оспорвана сделка между ответниците „Д. С. М.” ООД и „ЕСПЕ Е. БЪЛГАРИЯ” АД и липса на предприето от ищеца разваляне на сключената между него и първия ответник суперфиция от 21.07.2011 г., респ. промяна в облигационната обвързаност помежду им, за неоснователен е счетен и предявеният ревандикационен иск по чл.108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението върху процесния терен- ПИ № 291006 от 152.335 дка, находящ се в землището на [населено място]. Съображенията са, че за срока на действие на процесния договор приобретателят на правото на строеж „ЕСПЕ Е. БЪЛГАРИЯ” АД владее описания поземлен имот на годно правно основание, позволяващо му неговото ползване, съобразно предназначението на построеното.
От съдържанието на решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение следва, че поставените от касатора правни въпроси обуславят решаващите изводи на въззивния съд и чрез тях крайния изход на делото, поради което обосновават общото основание за достъп до касация.
Неоснователен по отношение на същите е поддържания критерий за селекция, тъй като въззивният съд е съобразил изцяло формираната задължителна практика на ВКС, изразена и в цитираното от касатора решение. Според същата, увреждане в хипотезата на предявен П. иск е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, вкл. извършено е опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр., като е достатъчен фактът на разпореждане със съответното недвижимо имущество, независимо дали е налице насрещна парична престация. В тази хипотеза сделката е увреждаща кредитора, защото длъжникът се лишава от собствеността върху недвижим имот – актив, чиято пазарна стойност по общо правило е по-малко променлива и то за по- продължителни периоди от време, а предвид публичността на вписванията относно недвижимите имоти, върху такъв имот може лесно да бъде насочено принудително изпълнение. Разглежданият случай, обаче, не попада в сочената хипотеза, предвид срочния характер на отстъпеното право на строеж и поетото от суперфициара задължение за връщане на терена след изтичане срока на договора с Общината, освободен от всякакви трайни постройки и годен за селскостопанска обработка.
Поради това и възприетото от въззивния съд разрешение в случая не е обусловено от различно дадено тълкуване на закана – чл.135 ЗЗД, а от преценката на различните по конкретното дело факти и обстоятелства, обусловили и изграденият краен правен извод за отсъствие на увреждащо кредитора действие чрез осъществената продажба на процесното право на строеж.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба „ЕСПЕ Е. БЪЛГАРИЯ” АД следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски, възлизащи на сумата 9500 лв. – реално заплатено и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение на адв. П.Р. -САК, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 06.03.2018 г..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 241 от 08.11.2017 г., по в. т. д.№ 297/2017 г., по описа на с.с.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Г. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 9500 / девет хиляди и петстотин лева/ деловодни разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: