О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
С., 31.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №941/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4650/22.12.2016г.,подадена от Д. Л. Б. и К. Л. К.,чрез пълномощника им адвокат Г. Ю.,против решение №5211/12.10.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№518/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2084/07.04.2016г. постановено по гр.д.№27/2015г. по описа на Районен съд,гр.Р.-за приемане за установено по отношение на Д. Л. Б. и К. Л. К.,че към момента на образуване на ТКЗС,наследодателят на В. К. Ц.,П. К. Б.-починал на 26.11.1973г.,е бил собственик на недвижим земеделски имот:нива от 2,100 дка,десета категория в м.”В.”,при съседи:канал от общ.Б.,ливада на наследници на Д. К. Б./представляващ към настоящия момент съгласно КВС на [населено място] и приетата КК на града имот с идентификатор №02676.24.56,образуван от имоти №024005 в размер на 1,740 кв.м и имот №024053 в размер на 0,364 кв.м,находящ се в местн.К. в землището на [населено място]/,представляващ към настоящия момент имот с идентификатор №02676.24.56 по КК и КР на [населено място],одобрени със Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на ИД на АГГК,последно изменени със Заповед № КД-14-01-52/17.01.2013г. на Началник на СГГК-Б.,с адрес на ПИ м.”К.”,с площ 2105 кв.м,с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-ливада,при описани в решението съседи на имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че първоинстанционното решение е валидно и допустимо и не е налице нарушение на императивни материални и процесуални норми.Съдът е изложил доводи за допустимостта на претенцията на ищцата В. Ц.,с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,като се е позовал на приетото с т.3А на Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК на ВКС,свързано с условието за допустимост на иска по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,а именно наличие на правен интерес,а такъв е налице при висящо административно производство по член 14,ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано такова,както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно член 10 б ЗСПЗЗ.Съдът е посочил,че в случая пред Общинска служба по земеделие Б. има висящи производства по заявление и на двете страни по делото, по които са постановени решение №1066/18.12.2006.,ползващо наследниците на С. Б.-ответниците по иска и решение №1171/06.10.2011г.-за наследниците на П. Б..Съдът е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд за основателността за заявената ищцова претенция и на основание член 272 ГПК е препратил към мотивите,изложени от първоинстанционния съд,които е подкрепил и със свои такива,изложени в решението му.Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците за нередовност на исковата молба,понеже в нея не бил конкретизиран периодът на осъществяване на давностно владение от П. Б.,след като ищцата изрично се е позовала на този придобивен способ,въпреки непосочването на конкретна начална година,същата се извежда от твърденията в исковата молба и приложените към нея документи-1934т.,откогато е данъчният картон на наследодателя Б.,при което положение,подлежащи на доказване са фактите,свързани с установяване на елементите на фактическия състав на придобивната давност в периода 1934г.-1954г.По отношение на установяването на началния момент на фактическата власт от страна на наследодателя на ищцата върху процесния имот,съдът е анализирал и преценил поотделно както гласните,така и свързаните с това писмени доказателства,а по отношение на идентичността на възстановеният на наследниците на С. Б. имот с признатия на наследниците на П. Б.,за съществуването на пълната такава идентичност, съдът е възприел данните по заключението на вещото лице инж.И. К., по назначената съдебно-техническа експертиза,приета като точна и обективна и неоспорена от страните.Съдът е отчел по отношение срока,в който тече придобивна давност в полза на наследодателя на ищцата,започнал по отменения Закон за давността,който се зачита,който продължил да тече и след влизане в сила на ЗС,при предвидените условия за това,като е стигнал до извода,че давността е изтекла през 1954г.,т.е. преди внасянето на имота в ТКЗС от наследодателката на ответниците С. Б. на 15.01.1957г.,т.е. действителния собственик на процесната нива още през 1954г. е наследодателя П. К. Б..
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към жалбата,касаторите заявяват,че са налице основанията,съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,като излагат съображения/цитирам/:
„При постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,тъй като на първо място решението е постановено по нередовна искова молба,който пропуск е довел до постановяване на едно невалидно и недопустимо решение.
Налице е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейният петитум,липсва изложение на обстоятелствата,обуславящи правният интерес на ищцата от предявяване на процесния иск.
Налице е ненадлежно упражнено право на иск поради нередовна искова молба.”в резултат на което според касаторите,съдът не се е съобразил със задължителна съдебна практика-цитираните в изложението решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен с изложението си по член 284,ал.3 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по делото,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението,липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а само се навеждат твърдения за неправилност на изводите,възприети от въззивния съд с обжалвания съдебен акт,които обаче са касационни оплаквания,по смисъла на член 281 ГПК-различни от основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени с разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.
Във втората част от изложението си,касаторите отново навеждат аргументи за неправилни изводи на съда,с които е приел,че исковата претенция е основателна,както и че е постановил решението си в нарушение на процесуалните правила,довело до противоречие със цитираната съдебна практика.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,както е прието с ТР№9/2009г. на ОСГТК на ВКС,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5211/12.10.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№518/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: