3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 438
София, 31.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 844/2011 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу Определение № 155 от 05.07.2011 г. по т.д. № 669/2011 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 10110/2010 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
В частната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на определението като неправилно.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение съставът на ВКС, ІІ т.о. е посочил, че въззивното решение на Софийски градски съд е постановено по иск с цена до 10 000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.2 ГПК в обжалваната му част е изключено от касационен контрол. Изложено е, че разпоредбата на § 25 от ПЗР на ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 г.) не намира приложение, тъй като въззивният акт е постановен на 17.01.2011г.
Определението е правилно.
Доводите на частния жалбоподател, че релевантно за допустимостта на касационния контрол е обстоятелството, че исковото производство се е развило при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията му във вида, обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., а съобщението за въззивното решение му е връчено в деня на обнародване на изменението на цитираната разпоредба са неоснователни.
Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл.280, ал.2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства, без тази висящност да е обвързана от законодателя с момента на сезирането на съд с искане за разрешаване на конкретен спор, налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. е подадена на 17.01.2011 г., т.е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. До същия извод е достигнал и предходният тричленен състав, поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 155 от 05.07.2011 г. по т.д. № 669/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: