7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
С., 05.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 867/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в редакцията след изм. с ДВ, бр. 86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. П., подадена чрез адв. Е. С.-К. от АК – [населено място], срещу въззивно решение № 1489 от 23.11.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2104/2017г. С това решение е потвърдено решение № 2364 от 12.07.2017г., постановено по гр.д. № 1689 по описа за 2017г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. К. П. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за признаване за недействителни в цялост на допълнително споразумение № 125/16.07.2015г. и допълнително споразумение № 664/ 15.03.2016г.г. към трудов договор № 843/12.04.2010г., сключени между ищцата и [фирма], поради противоречие с императивни правни норми; искът по чл. 74, ал. 1 от КТ за признаване на допълнително споразумение № 664/15.03.2016г. към трудов договор № 843/12.04.2010 г. за недействително, като сключено поради принуда; исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за незаконно и да се отмени уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 75/08.12.2016 г., с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 09.12.2016 г.; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „машинен оператор тютюневи изделия командно ел. табло в звено: 51 – цех подготвителен” по трудов договор № 843/12.04.2010г., евентуално да бъде възстановена на длъжността „работник почистваща техника”, както и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното й уволнение за периода от 09.12.2016г. до 09.06.2017г., в размер на 4618, 56 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 200 лв. – разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпросите: 1. „При доказани и възприети от съда изводи, че сключените допълнителни споразумения са недействителни и са обявени за такива на основания чл. 74, ал. 4 КТ, както и че, за да заобиколи възстановяването на ищцата на работа на безсрочно Т., работодателят е сключил с нея допълнително споразумение, с което е прието, че договорът е безсрочен и при констатираните и постановени в решенията за недействителни всички „верижни“ допълнителни споразумения, може ли да се прекрати безсрочен трудов договор като срочен на основание чл. 74 КТ?“ и 2./„Законосъобразни ли са действията на работодателя при подписването на допълнително споразумение № 664/15.03.2016г. към трудов договор № 843/12.04.2010г. съобразно разпоредбите на чл.1, ал. 3 КТ?“ Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие на съдебната практика и практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърди, че по първия въпрос не е формирана съдебна практика на ВКС, като не сочи така и по втория въпрос.
Ответната страна [фирма], чрез гл. юрисконсулт Г., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 843/12.04.2010г., с който е била назначена на длъжност „машинен оператор тютюневи изделия командно ел. табло” в цех „Подготвителен”, като същият бил сключен за определена работа – изработка на цигари по спецификация за производство, съгласно решение на Съвета на директорите от 04.01.2010г.; че с допълнително споразумение № 274/02.01.2013г. трудовото правоотношение е изменено по отношение на дължимото възнаграждение и е посочено, че трудовият договор е срочен за извършване на определена работа – изработка на цигари по спецификация за производство, съгласно решение на Съвета на директорите от 02.01.2013г.; че със заповед № 43/20.12.2013г. Т. на ищцата е било прекратено на основание чл. 325, т. 4 от КТ, призната за незаконосъобразна и отменена с влязло в сила на 18.06.2015г. решение по гр. дело № 3109/2014г. на ПРС, като решаващият мотив на съда бил, че трудовото правоотношение е възникнало при нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ и на основание чл. 68, ал. 5 КТ договорът следва да счита сключен за неопределено време; че на 16.07.2015г. във връзка с възстановяването на ищцата на работа е сключено допълнително споразумение № 125/16.07.2015г., с което страните се споразумели, че ищцата се възстановява на заеманата длъжност, като договорът се изменя на срочен за определена работа – изработка на цигари по спецификация за производство съгласно решение на СД от 13.12.2013г.; че с допълнително споразумение № 664/15.03.2016г. трудовото правоотношение на ищцата е изменено, считано от 15.03.2016г., като за място на работа е определено [фирма], дирекция операции, цех готова продукция”, длъжността е променена на „работник почистваща техника”, клас професии – нискоквалифицирани работници и на основание чл. 70, ал. 1 от КТ е уговорен срок на изпитване 6 месеца, считано от датата на постъпване на служителя на новата длъжност, в полза на работодателя, но срокът на договора, основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение, както и работното време се запазили; че със Заповед № 75/08.12.2016г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 09.12.2016 г., в срока на изпитване в полза на работодателя, без предизвестие.
Въззивният съд е отбелязал, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която е обявена за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата „срок на договора” в допълнително споразумение № 125/16.07.2015г. и в допълнително споразумение № 664/15.03.2016г. към трудов договор № 843/12.04.2010г., с които е уговорено, че договорът се сключва като срочен за определена работа – изработка на цигари по спецификация за производство, съгласно Решение на Съвета на директорите от 13.12.2013г., поради противоречие с императивната правна норма на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Посочил е, че недействителността на клаузата „срок на договора” не влече като последица недействителността и на останалите клаузи от договора, като се позовал на чл. 74, ал. 4 от КТ, според който недействителните клаузи на трудовия договор се заместват от съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор. Предвид това всички останали параметри на трудовото правоотношение на ищцата в двете допълнителни споразумения, освен клаузата „срок“ – длъжност, място на работа, трудово възнаграждение и работно време, се запазили. Също така съдът е обосновал, че недействителността на клаузата „срок“ не обуславя недействителност и на уговорката „срок за изпитване“, тъй като трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Посочил е, че срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Клаузата за изпитване не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Счел е за недоказано твърдението допълнителното споразумение № 664/15.03.2016г. към трудов договор № 843/12.04.2010г. да е сключено поради осъществена спрямо ищцата принуда. В тази връзка е съобразил, че новата длъжност, на която ищцата е преминала с това допълнително споразумение е с коренно различни трудови функции в сравнение със заеманата до преди сключването му длъжност. Съобразил е, че преди заемането на новата длъжност на основание ЕР на ТЕЛК от 2014г. работодателят е изискал становище от службата по трудова медицина дали същата е подходяща за здравословното състояние на ищцата и е получил положителен отговор, в какъвто смисъл било и ЕР ТЕЛК от 17.08.2016г. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено, че С. на директорите на [фирма] е взел решение, което било надлежно оповестено, да се спре дейността на фабричния комплекс на [улица] [населено място] за неопределено време, считано от 15.02.2016г., всички работници от тези звена да спрат работа и да не се явяват до второ нареждане, а за времето на престоя да им се начислява трудово възнаграждение, като след изтичането на повече от 15 работни дни, по отношение на работниците и служителите, за които е обявен престой, да започнат процедури по прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Според заключението на ССЕ от 01.02.2016г. при ответника е влязла в сила нова организационна структура, започнал е да функционира фабричен комплекс на [улица] е спряна дейността във фабричния комплекс на [улица], считано от 15.12.2016г., като от промяната на структурата са засегнати осем работници, от които четири са съкратени на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ и четири, измежду които и ищцата, са преминали на друга длъжност. Съдът е посочил, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не се извършва предварителен подбор по смисъла на чл. 329 КТ, а ако упражни правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с един или повече работници или служители, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ работодателят не е длъжен да уволни всички работници и служители. Причините, поради които работодателят е мотивиран да спре работата на предприятието или негова структура, за повече от 15 работни дни, имат вътрешно-служебен характер и взетото решение в тази насока не подлежи на съдебен контрол. Приел е за установено въз основа събраните гласни доказателства, че на ищцата е било предложено да премине на нова длъжност, вместо да бъде освободена от работа, и тя приела по икономически съображения, макар и новата работа да е била по-тежка за нея, което опровергава твърдението за упражнена спрямо нея принуда. Съобразил е, че на длъжността „работник почистваща техника” до датата на уволнението ищцата имала отработени 35 дни, 2 дни отпуск и 150 дни болнични, поради което ответникът-работодател е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение в рамките на срока за изпитване, който към деня на издаване на атакуваната заповед не е бил изтекъл съобразно предвиденото в нормата на чл. 70, ал. 4 от КТ.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
В случая първият поставен въпрос, свеждащ се до това дали може да се прекрати безсрочен трудов договор като срочен на основание чл. 74 КТ е неясен и противоречив. Разпоредбата на чл. 74 КТ регламентира недействителността на договора, която е изначална. Договор, страдащ от този порок не поражда действие, а прекратяването предполага надлежно възникнало правоотношение. Касаторът смесва хипотезите на пълна, частична недействителност и прекратяване на трудово правоотношение. Действителността на уговорката „срок“, съдържаща се в сключените допълнителни споразумения не е предмет на обсъждане от въззивния съд с оглед на това, че първоинстанционното решение, с което се уважават предявените искове за прогласяване на недействителността на клаузите е влязло в сила. Съобразно закона въззивният съд е посочил, че недействителността на отделни клаузи не обуславя недействителност на целия договор. Ако се приеме, изхождайки от смисъла на изложението, че касаторът визира не разпоредбата на чл. 74 КТ, а тази на чл. 71 КТ и се изведе въпросът „може ли да се прекрати като безсрочен трудов договор на основание чл. 71 КТ“, то не е налице поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно константната съдебна практика уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи, които са само възможни елементи на трудовия договор. Страните в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор – срочен или за неопределено време, е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване. Когато изпитателният срок е уговорен при трудов договор за неопределено време, то и окончателният трудов договор е такъв. Изтичането на срока за изпитване не променя и вида на срочния трудов договор, който си остава срочен. /Решение № 10 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г., IV г. о., Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г., III г. о. и др. /. Касаторът не излага съображения какво налага тази практика да бъде променена, с което да се допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Вторият поставен въпрос е изцяло привързан към оплакванията за неправилност на решението, които подлежат на изследване при разглеждане на жалбата по същество, а не във фазата по нейната селекция и по отношение на него не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичните такива, за които липсва обосновка.
Предвид изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. съобразно чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1489 от 23.11.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2104/2017г.
ОСЪЖДА Т. К. П. да заплати на [фирма] разноски пред касационната инстанция в размер 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: