О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 20.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1823 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №V-75 от 23.07.09г. по гр.д. №533/08г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение №232/26.05.2008г. по гр.д. №231/07г. на П. районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Н. Г. Н., Г. Г. М., К. Г. Н., К. К. К., К. К. Л. и Ж. К. К. срещу община П. искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване собствеността върху имот с площ от 13 000 кв.м., представляващ реална част от имот пл. №353 в местността „Б”, землището на с. К., община П..
В. съд е приел, че по плана от 1938г. процесният имот е бил заснет с пл. №17 и за него са били отредени парцели ІІ, ІІІ, ІV, V и VІ. Т. е бил записан в разписния лист на името на наследодателя на ищците К. С. свидетелските показания, У. го купил през 1920-1223г., построил в него къща, в която живял до 1958г., след което се изселил в друго населено място. Наследниците му продължили да обработват мястото и понастоящем в него има лозе. Къщата е съборена и не съществува. С ПМС №216/1963г. части от населеното място, включително и процесният имот, са били изключени от регулацията. Понастоящем имотът представлява част от имот №120353 по КВС, записан като мера – остатъчен общински фонд.
При тези данни от правна страна е прието, че ищците не са собственици на имота на твърдяното от тях правно основание – придобивна давност и наследство, тъй като наследодателят им не се е позовал на давност, не се е снабдил с документ за собственост, което означава, че не е считал упражняването на фактическата власт върху имота за владение. Но дори да е имал качеството на владелец, след 1963г. имотът е бил изключен от регулация, включен е в блок на ТКЗС и е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ –производство, което не е проведено. Съдът се е позовал на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и е приел, че няма категорични доказателства след 21.11.97г., когато е влязъл в сила този текст, наследниците да са владели имота, а и до датата на предявяване на иска – 14.09.2007г. не е изтекъл 10 годишният срок по чл.79, ал.1 от ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В нея се поддържа, че по въпроса за придобивната давност, в хипотезата на присъединяване на владението към това на предишния владелец, въззивното решение противоречи на решение №2438 от 07.10.1972г. по гр.д. №1941/72г. на ВС, І ГО, а по въпроса дали са могли да бъдат придобивани по давност имоти извън населеното място – на решение №117 от 28.09.1990г. по гр.д. №137/1990г. на ВС, 5 чл. с-в.
Ответникът в производството община П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Един от решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск се свежда до това, че след изключване на процесния имот от регулационния план на населеното място през 1963г. по силата на ПМС №216/1961г., той е загубил характера си на покрит имот, придобил е статут на земеделска земя и се счита за имот, внесен в ТКЗС, поради което подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – процедура, през която наследниците на К. У. не са преминали и съответно – нямат конститутивно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, което да ги легитимира като собственици на имота към настоящия момент. Този извод е в пълно съответствие с практиката на ВКС по въпроса следва ли да се възстановява по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху дворни места, изключени от регулационния план и заварени от ЗСПЗЗ като земеделски земи.
Поставените от жалбоподателите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не са свързани пряко с решаващия мотив на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск. Освен това посочените решения не сочат на противоречива съдебна практика по тези въпроси. Възможността за присъединяване на владението на предишния владелец при позоваване на придобивна давност, разглеждана в решение №2438 от 07.10.1972г. по гр.д. №1941/72г. на ВС, І ГО, не е достатъчна за признаване правата на ищците върху спорния имот, тъй като в случая от съществено значение е това дали имотът е заявен и съответно – възстановен по реда на ЗСПЗЗ или не. Колкото до възможността преди ЗСГ /отм./ да се придобие по давност реална част от невключен в регулация имот, разглеждана в решение №117 от 28.09.1990г. по гр.д. №137/1990г. на ВС, 5 чл. с-в, следва да се има предвид това, че тя възниква в една изключителна хипотеза, когато имотът, макар и извън регулационния план, представлява дворище, т.е. той е застроен с жилищна сграда и представлява единствен стопански двор на кооператор, поради което не се счита внесен в ТКЗС и може да бъде придобиван по давност преди ЗСГ. Такива данни по настоящото дело няма, точно обратното – има данни, че имотът е изоставен от наследодателя на ищците още през 1958г., когато той се е изселил от това населено място. Тъй като поставените от жалбоподателя въпроси не са определящи за правилното решаване на правния спор по делото, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-75 от 23.07.09г. по гр.д. №533/08г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: