О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр.София, 09.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 789/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. к. „Л”АД, гр. С., подадена чрез процесуалния представител адвокат Зл. Т. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-В състав, постановено на 23.10.2008 год. по гр.дело № 4185/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 36 състав от 20.11.2007 год. по гр.дело № 14117/2006 год. с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу С. К. С. от гр. С. иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ за сумата 1 092,78 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по сключен с „Т”ЕАД на 05.04.2005 год. рамков договор по застраховка „К”, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 лева – мораторна лихва, която претенция има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и клаузите на сключените договор за застраховка на финансов риск и договор за предоставяне на кредит по издадени кредитни карти на физически лица от страна на застрахования, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради увеличаване броя на делата по застраховка финансов риск без да формулира въпроса и без да излага конкретни доводи в какво се изразява противоречивата съдебна практика в приложените към жалбата седем броя решения на различни районни съдилища в страната.
Ответникът по касационната жалба С. К. С. от гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат Б. М. от САК излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение, като е направил извода за неоснователност на предявения иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че договорът между застрахования „Т”ЕАД и картодържателя-ответник по делото е нищожен, тъй като е сключен при действието на отменения Закон за банките, съгласно който банкови сделки /какъвто безспорно е договорът за кредит-на карта/ може да бъдат извършвани от търговец, който не е банка само при наличие на издадена от БНБ банкова лицензия, каквато в случая не е налице. Направен е извода, че нищожността на договора за кредит води до недействителност и на договора на ищеца, сключен с издателя на кредитните карти за застраховка на непогасените задължения от страна на кредитополучателите, като сключен при липса на застрахователен интерес по смисъла на чл.391, ал.1/отм./ТЗ.
Видно от данните по делото, касаторът в настоящото производство не е формулирал същественият материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, който според твърдението му е разрешаван противоречиво от съдилищата, нито е аргументирал значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото като най-общо е посочил, че делата по застраховка финансов риск се увеличават и този вид застраховка е от значение за поддържане стабилността на пазара. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Касационният съд не е длъжен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Що се отнася до подробно развитите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-В състав, постановено на 23.10.2008 год. по гр.дело № 4185/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!