4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 11.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3447 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. С. против определение № 250/25.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 173/2014 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение, съдът е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на искова молба, поради неотстраняване в срок на нередовности по същата. Съдът е приел, че окръжния съд е дал на ищеца по насрещната искова молба указания да отстрани нередовности по подадената насрещна искова молба, изразяващи се в посочване на „обстоятелствата, от които извежда основанието на иска, както и да приведе петитума в съответствие с фактическите си твърдения”. Прието е от страна на въззивния съд, че с постъпилата молба, подадена от ищеца поп насрещния иск, горните указания не са изпълнени, поради което е потвърдено разпореждането на Окръжен съд – варна, за връщане на исковата молба.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, свързан с процесуалната възможност на въззивния съд да обоснове извод за нередовност на исковата молба, оттам и законосъобразност на постановено разпореждане за връщане на същата, въз основа на констатирани от него нередовности, за които не се дадени указания за отстраняване от страна на първоинстанционен съд. Във връзка с процедирането от страна на въззивния съд в тази насока, се сочи противоречие със задължителна съдебна практика, отразена в ТР №1/2001 г. т.4, на ОСГК и р.№61/2011 г. по т.д.№ 495/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В тази задължителна съдебна практика е възприето, че при констатиране за пръв път на нередовност на искова молба, в рамките на инстанция по същество, задължение на въззивния съд е даде указания на страната за отстраняване на констатираната нередовност. От отговора на правния въпрос, даден с тази задължителна практика се извежда и противоречие с постановеното от страна на въззивния съд определение, основаващо законосъобразност на връщане на искова молба, въз основа на други, различни нередовности, които не са били констатирани от първоинстанционния съд и за отстраняването на които не са дадени указания.
При обжалване на разпореждане за връщане на искова молба, поради неотстраняване на нередовности по същата, въззивния съд следи дали дадените указания съответствуват на съществуващи нередовности по подадената искова молба и дали същите са били, респ. не са били отстранени в дадения от съда срок. Констатирането на други, извън тези, за които са дадени указания за отстраняването от първоинстанционния съд, както и обосноваването на правилността на разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на искова молба с нови, констатирани от въззивния съд нередовности, е процесуално недопустимо. Въззивния съд следи за правилността на процедирането на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл.129 вр. чл.127 и чл.128 ГПК, но когато констатира други нередовности, той не разполага с процесуалната възможност да обоснове правилността на разпореждане за връщане на искова молба на тях, доколкото те са констатирани от него за пръв път и за отстраняването на които не са дадени указания, съобразно изискването на чл.129, ал.2 ГПК.
В настоящия случай, съдът е отразил в определението си, че Окръжен съд – варна е дал указания на ищеца да посочи „обстоятелствата, от които извежда основанието на иска, както и да приведе петитума в съответствие с фактическите си твърдения”. Такива указания, видно от определението на Окръжен съд – Варна с № 105/10.01.2014 г. по гр.д.№ 2687/2013 г. липсват, т.е. първоинстанционния съд не е констатирал подобна нередовност на исковата молба и не е давал указания за отстраняването й. Тъй като това са единствените мотиви на въззивния съд, с които е приел за законосъобразно разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, определението на АС –Варна е незаконосъобразно и следва да се отмени.
По дадените от Окръжен съд – Варна указания за отстраняване на нередовности на исковата молба – да се уточни „дали се иска прогласяване нищожността или недействителността на договора” се претендира, „в какво се състои вредата от споразумяването между третото лице и пълномощника”, „откъде произтича пасивната процесуална легитимация на ответницата Й. И. С. по исковете за нищожност”, „предявява ли същите искове и против съпругата на В. И. С. – Т. Г. С.”, посочване на адрес за призоваване на последната, представяне на преписи, на доказателства за внесена държавна такса и адвокатско пълномощно, с представената молба от ищеца по насрещните искове от 11.02.2014 г. с вх.№ 4238, са отстранени. На това основание, след отмяната на определението на АС – Варна, делото следва да се върне на ОС – Варна, за продължаване на процесуалните действия по същото. При констатиране на други, различни от горните нередовности, отстранени от ищеца по исковата молба, за съдът съществува процесуалната възможност да процедура съобразно разпоредбата на чл.129, ал.4 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 250/25.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 173/2014 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
ОТМЕНЯ определение № 250/25.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 173/2014 г. от състав на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 828/13.03.2014 г. по гр.д.№ 2687/2013 г. на ОС – Варна, 12-ти състав.
Връща делото на ОС – Варна, за продължаване на процесуалните действия по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.