1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 17.07. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1103/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. П. П. е обжалвал въззивното решение на Окръжния съд – Г. № 3 от 09.01.2017г. по гр.д.№ 289/2016г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 229 от 05.08.2016 г. по гр. д. № 2653/2015 г. на Габровския районен съд, в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове от И. П. П. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Т. Т. Т. и [община] да преустановят действията, с които му пречат на да ползва собствения си ПИ 039001, в землището на [населено място], общ. Г. 2) за осъждане на основание чл. 59 ЗЗД на Т. Т. Т. и [община] да заплатят на И. П. П. обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на ПИ 039001, находящ се в землището на [населено място], общ. Г. в размер на 100 лева месечно, считано от 01.05.2015 г. занапред до възстановяване на имота му в предишния му вид, ведно със законната лихва; 3) за осъждане на Т. Т. Т. и [община] на основание чл. 45 и 49 ЗЗД да заплатят на И. П. П. солидарно сумата 2 000 лева – обезщетение за причинени му имуществени вреди за отсечени при прекарване на път през ПИ 039001, в землището на [населено място]; 4) за осъждане на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД на Т. Т. Т. и [община] да заплатят на И. П. П. сумата 300 лева – обезщетение за причинени му имуществени вреди, произтичащи от разходи за лечение в резултат на нанесен побой на кучето му М.. Габровският окръжен съд е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение по исковете: 1. За осъждане на Т. Т. Т. и [община] да предадат на И. П. П. владението на 400 кв.м от ПИ № VII- 91 по плана на [населено място], общ. Г. 2. За осъждане на основание чл. 59 ЗЗД на Т. Т. Т. и [община] да заплатят на И. П. П. обезщетение в размер на 50 лева месечно, считано от 1.03.2015 г. /в общ размер на 800 лева до приключване на съдебното дирене на 30.06.2016 г./, за ползване от ответника Т. Т. Т. на 400 кв.м от ПИ № VII – 91 по плана на [населено място], общ. Г..
Ответникът Т. Т. Т. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради отсъствие на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК.
Ответникът [община] не е подал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че касационната жалба е процесуално допустима само в частта срещу въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по исковете по чл. 108 и 109 ЗС. Предявените парични искове с правно основание чл. 45, 49 и 59 ЗЗД са с цена под 5000 лв, поради което с произнасянето по тях въззивното решение е влязло в сила по аргумент от чл. 280 ал.2 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. Подадената в тази част касационна жалба е процесуално недопустима и подлежи на връщане на основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК.
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС въззивният съд е приел, че ищецът И. П. П. и ответникът Т. Т. Т. са собственици на съседни имоти в [населено място], [община] като имотът на ищеца граничи с източната си граница с имота на ответника, видно от представените скици № 352/2015 г. и № 456/2016 г. на [община].
На 17.03.2015 г. е извършено трасиране на граничните точки между двата имота, след което по трасировъчните точки Т. Т. Т. е поставил ограда, като преместил по трасираната граница оградата, която преминавала навътре в имота му. Вещото лице в първоинстанционното производство и геодезическа експертиза, изслушана във въззивното производство са дали заключения, от които се установява, че няма навлизане с поставяне на оградата по трасираната граница от Т. Т. Т. в имота на И. П. П., така както той е нанесен и изобразен в плана на селото. При тези фактически констатации, съдът е приел, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен.
Първоинстанционното решение е прието за недопустимо по иска по чл. 109 ЗС , тъй като с уточнението на ищеца с вх. № 459/21.01.2016 г., след връщане на делото от Габровския окръжен съд за разглеждане от първоинстанционния съд, е направено изменение на иска, както по отношение на обстоятелствената част така и по отношение на предявените петитуми, което е недопустимо.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени следните правни въпроси:
1. Указание на окръжен съд за продължаване на фазата по чл. 130 ГПК означава ли че е преминала проверката по допустимост на исковете и задължително ли е за долната инстанция.
2. Определение на въззивен съд , постановено по жалба срещу връщане на исковата молба , в което е прието какви искове са предявени и че делото следва да продължи, ползва ли се със сила на пресъдено нещо при разглеждане на делото впоследствие от въззивния съд.
3. Ако исковата молба е неясна според ответника, следва ли ищецът да се задължи от съда да уточни фактите.
4. Следва ли съдът да приеме за доказани релевантни факти, които са изгодни за страната , която ги твърди, в случая ответникът Т., преди да е дал възможност на другата страна да вземе становище по тях и да представи доказателства като даде възможност на ищеца да изясни, уточни и допълни исковата молба.
5. Следва ли допустимостта на иск да зависи от проверката на ангажираните по делото доказателства.
6. Налице ли е изменение на иска при подробно излагане на фактическите обстоятелства, от които произтича правото на собственост, което се твърди, че е нарушено в първоначалната искова молба.
Първият, вторият и третият правни въпроси се отнасят до необжалваемата част на въззивното решение по паричните искове, поради което по тях поради недопустимост на касационната жалба, Върховният касационен съд не дължи произнасяне.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС не са изведени правни въпроси от решаващите изводи на съда, тъй като той не е приел, че исковата молба е неясна, а е отхвърлил иска като неоснователен , въз основа на заключенията на експертизите, че с поставянето на ограда от ответника Т. Т. Т. няма завземане на 400 кв.м. от имота на ищеца, каквито са били неговите твърдения в исковата молба. Ето защо според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не е налице общата предпоставка на чл. 280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Петият правен въпрос не е обуславящ за делото, защото съдът не е обосновал извода за недопустимостта на иска по чл. 109 ЗС от проверка на ангажираните по делото доказателства.
Шестият правен въпрос е свързан с допустимостта на иска по чл. 109 ЗС , но е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, която е в смисъл, че процесуалният закон не допуска едновременно изменение на основанието и петитума /искането/ на иска, тъй като по този начин би се достигнало до нов, различен от първоначално предявения иск. – решение № 7 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 123/2011 , І г.о..
С оглед на изложеното , поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество в допустимата й част по исковете с правно основание чл. 108 и 109 ГПК.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника Т. Т. Т. следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лв. , представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 07.03.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд , І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд – Г. № 3 от 09.01.2017г. по гр.д.№ 289/2016г. в частта по исковете с правно основание чл. 108 и 109 ЗС.
Оставя без разглеждане касационната жалба на И. П. П. вх.№ 517 от 06.02.2017г. в останалата част по паричните искове с правно основание чл. 45,49 и 59 ЗЗД и прекратява производството по делото в тази част.
Осъжда И. П. П. да заплати на Т. Т. Т. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав само в частта, в която касационната жалба на И. П. П. е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: