O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 02.05.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1611 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 71764 /19.10.2010 година на Л. К. М. от [населено място] , подадена чрез процесуалния представител адв. К. М. -САК срещу въззивно Решение от 05.08.2010 година, постановено по гр. възз. д. Nо 1164/2010 година на Софийският градски съд , в частта по извършване делбата на апартамент в[населено място] жк.”З. п.” бл. 139.
С обжалваното решение , Софийският градски съд в производство по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение от 24.01.2007 година по гр.д. Nо 14187/2003 година на Софийския районен съд 60 с-в. по извършване делбата между страните по делото –наследници на К. Л. –поч. 30.10.2002 година на апартамента в[населено място]- жк.”З. п.” бл. 139 , в частта с която същият е възложен на основание чл. 288 ал.2 ГПК / отм./ в полза на преживялата съпруга В. М. .
За да извърши делбата по реда и на основание чл. 288 ал.2 ГПК / отм./ въззивният съд е приел, че от страна на преживялата съпруга има надлежно и в срок заявена претенция по чл. 288 ал.2 ГПК/ отм./, тази претенция е привилегирована пред претенциите по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./ на наследника, който е живял в имота заедно с наследодателя и налице са предпоставките на закона- делбеният имот е имущество, придобито от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност и заявилият претенцията преживял съпруг да не притежава друго жилище.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че въпросът за възможността да се уважи възлагателна претенция по чл. 288 ал.2 ГПК / отм./, когато такава не е заявена в преклузивния срок по чл. 288 ал.5 ГПК / отм./ , а е заявена само претенция по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР 45/1987 година на ОСГК на ВС т.е. налице е основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както се разрешава противоречиво от съдилищата предвид възприетата теза на въззивния съд и изводите на съдилищата по същия въпрос , обективирани в Решение Nо 465 от 04.10.1988 година по гр.д. Nо 384/1988 година на ВС-I отд. , Решение Nо 414 /22.11.1989 година по гр.д. Nо 329/1989 г. ВС-I отд., Решение Nо 580 от 29.12.1989 година на ВС- I отд. , Решение Nо 401 от 09.06.2004 година по гр.д. Nо 803/2003 година на ВКС-I отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация В. М. чрез адв. Д. П.- САК, с който се оспорват релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и основателност на касационната жалба по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск и определената пазарна цена на делбения имот от 53 000 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима.
При данните по делото и представената практика на съдилищата не може да се приеме , че поставеният с изложението процесуално-правен въпрос за допустимостта за възможността да се уважи възлагателна претенция по чл. 288 ал.2 ГПК / отм./, когато такава не е заявена в преклузивния срок по чл. 288 ал.5 ГПК / отм./ , а е заявена само претенция по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./, е разрешен в противоречие със задължителната практика – ТР 45/1987 година на ОСГК на ВС.
Не може да се приеме , че е налице противоречие с разясненията на посоченото тълкувателно решение , тъй като разглежданата по делото хипотеза не касае случай на липса на заявена претенция за възлагане на делбения имот, имущество съпружеска имуществена общност, от страна на преживелия съпруг- съделител в делбения процес, нито спор кое съдебно заседание е първо след влизане в сила на решението по допускане на делбата.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С разясненията на ТР 1/2009 година ОСГКТК на ВКС се приема , че за да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос , от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК.
Цитираните като съдебна практика решения на ВС и ВКС , не сочат на противоречива практика на съдилищата по формулирания обуславящ изхода на спора въпрос тъй като всичките- Решение Nо 465 от 04.10.1988 година по гр.д. Nо 384/1988 година на ВС-I отд. , Решение Nо 414 /22.11.1989 година по гр.д. Nо 329/1989 г. ВС-I отд., Решение Nо 580 от 29.12.1989 година на ВС- I отд. , Решение Nо 401 от 09.06.2004 година по гр.д. Nо 803/2003 година на ВКС-I отд. , касаят хипотези в които лисва заявена в срок претенция за възлагане на делбения имот или е пропуснат прекузивния срок за предявяването на такава. В кориците на делото се съдържат данни за писмена молба с искане за възлагане на делбения имот на основание чл. 288 ал.2 и ал.3 ГПК от 22.02.2006 година, датата на провеждане на съдебното заседание. Т.е. поставеният въпрос предполага други факти, каквито по делото липсват, поради което и съдебната практика относно последиците в процесуалното поведение на съда при тези други от гл.т. на факти хипотези не може да обуслови извод за противоречиво разрешаване на определен въпрос от различните съдилища.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 71764 /19.10.2010 година заявена от Л. К. М. от [населено място] ,чрез процесуалния представител адв. К. М. -САК срещу въззивно Решение от 05.08.2010 година, постановено по гр. възз. д. Nо 1164/2010 година на Софийският градски съд , в частта по извършване делбата на апартамент в[населено място] жк.”З. п.” бл. 139 по реда и на основание чл. 288 ал.2 ГПК / отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: