О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 02.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.06.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №236/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10488/13.06.2017г.,подадена от [фирма],гр.С.,чрез пълномощника му адвокат З. Н.,против решение №1024/03.05.2017г. на Софийски апелативен съд,го,VІІ състав,постановено по в.гр.д.№190/2017г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №1756/29.02.2016г.,постановено по гр.д.№12392/2011г. по описа на Софийски градски съд,Іго,14 състав и вместо него е постановено:
-ПРИЗНАВА за установено по предявените от Н. К. С. срещу [фирма],С. искове с правно основание член 124,ал.1 ГПК,че на основание договор за дарение,обективиран в нот.акт №074,т.ІІІ,рег.№8082,дело №474 от 21.12.2006г.,Н. К. С. е собственик на УПИ VІІ-152 в кв.3а по плана на [населено място],м.”Н. к.” обозначен по цифри 5-6-7-8-10-13-14-16-17-5 на Комбинираната скица,неразделна част от заключението на тройната СТЕ,както и УПИ ХХХХ-152 в кв.3а по плана на [населено място],м.”Н. к.” обозначен по цифри 2-3-4.5-17-18-2 по Комбинираната скица,неразделна част от заключението от тройната СТЕ,
-ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените като евентуални от Н. К. С. срещу „А. О.”,ЕАД,С. искове с правна квалификация 124,ал.1 ГПК,вр. с чл.79,ал.,1 и ал.2 ЗС за установяване собствеността на ищеца върху описаните в решението недвижими имоти,на основание придобивна давност за периода от 21.12.2006г. до датата на подаване на исковата молба,като са присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Н. К. С.,чрез пълномощника си адвокат Д. Б. М. и адвокат Е. В. Д.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
Постъпила е касационна жалба вх.№15162/11.11.2017г.,подадена от [фирма],С. против определение №2528/31.07.2017г. на Софийски апелативен съд по горепосоченото дело,постановено в производството по реда на член 250 ГПК,с което се оставя без уважение направеното от [фирма] искане по чл.250 ГПК за допълване на решение №1024/03.05.2017г.,постановено по гр.д.№190/2017г. по описа на САС,ГО,7 състав.
Ответникът по касационната жалба Н. К. С.,чрез пълномощника си адвокат Е. В. Д.,в писмения отговор на жалбата,моли да не се допуска до касационно обжалване на решението,поради липса на предвидените в закона предпоставки за това,а по същество-счита същата за неоснователна.
Подадена е частна жалба вх.№15163/11.11.2017г. от [фирма],С. против определение №2529/31.07.2017г. на Софийски апелативен съд,го,7 състав,постановено по гр.д.№190/2017г. по описа на същия съд,в производство по реда на член 248,ал.3 ГПК,с което изменя постановеното решение №1024/03.05.2017г. по горното дело,в частта му за разноските,като постановява:осъжда на основание член 78,ал.1 ГПК [фирма],С. да заплати в полза на Н. К. С.,сумата от още 2 789,25 лева,представляващи направени по делото разноски пред първа и въззивна съдебна инстанция.
По касасационна жалба вх.№10488/13.06.2017г. на [фирма]:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявените от ищеца Н. С. главни искове с правно основание член 124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху процесните имоти на основание договор за дарение,сключен на 21.12.2006г.,направено от „СНС Б.” с нот.акт №074//2006г.,последният се е легитимирал като собственик на основание договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №115,т.І,рег.№1977,дело №96 от 14.07.2005г.,а неговият праводател по тази сделка Х. К. е закупила имота с нот.акт №37 от 24.03.2004г. от наследниците на С. А. М.,М. А. М.,П. А. М. и И. А. Гривек,които се легитимират като собственици на имота по силата на осъществена реституция по реда на ЗСПЗЗ-с Решение №5604/17.02.1995г. на ПК община”В.”,на основание член 18ж ал.1 и член 18 з,ал.1 ППЗСПЗЗ.В тази връзка съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение №1/1997г. на ОСГК на ВКС,според което решенията на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне имат конститутивно действие,както и на цитираната задължителна практика на ВКС,с която са приети допустимите възражения срещу иск за собственост,основан за земеделска реституция,при които ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението,че наследодателят им не е бил собственик към момента на обобществяването на земята,ако самият той не заявява такива права към същия момент,поради което основната защита на този ответник се състои в оспорване материалната законосъобразност на решението на общинската поземлена комисия/наличие на пречки за реституция на имота,предвидени в ЗСПЗЗ/каквито възражения,съдът е отчел,че не са направени от ответника в срока за отговор на исковата молба.Съдът е посочил,че в конкретната хипотеза по възражението на ответника за липсата на скица към решението от 17.02.1995г.,това не е довело до материална незаконосъобразност на акта,тъй като по отношение на издадените решения на ПК до изменението на член.14,ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр.48 от 16.05.1995г.,какъвто е настоящия случай,процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи в съществуващи или възстановими,стари реални граници е завършена и без да има скица и решението поражда своето конститутивно действие с влизането си в сила,поради което съдът е стигнал до извода,че горепосоченото решение на ПК”В.” е породило своето конститутивно действие и правоимащите по него се легитимират като собственици на процесните имоти,вследствие на което прехвърлителните сделки в полза на Х. К., [фирма] и в полза на ищеца са породили своя транслативен ефект.В резултат на това съдът е приел,че единственото възражение на ответното дружество,направено с отговора на исковата молба,че ищецът не е собственик на процесния имот,тъй като праводателите му не са били собственици,е неоснователно.По отношение на точното местоположение на процесния имот,за точно очертаване на границите му,съдът е кредитирал и се позовал на данните по депозираната тройна съдебно-техническа експертиза,като се е основал на идентичността им съобразно посоченото в цитираните нотариални актове,и е признал правото на собственост съобразно очертаното в комбинираната скица на заключението,приподписана от съда.При този изход на спора,съдът е присъдил направените от Н. С. разноски по делото в размер на 9 709,24 лева за процесуално представителство пред първа и въззивна съдебна инстанции.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр.с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/.
В точка първо римско от изложението си,касаторът посочва/цитирам/:
„І.Какви твърдения за обстоятелства,от които произтича заявеното право на собственост следва да съдържа исковата молба,когато ищецът основава претенцията си за собственост на реституция в полза на неговия праводател и какви са последиците от липсата на дължимото съдържание?
Въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.”,като се позова на решение №67/24.06.2014г. по гр.д.№7530/2013г. по описа на ВКС,ІІго,в което се приема,че в хипотезата когато ищецът основава правото си на собственост на реституция в полза на неговия праводател,редовността на исковата молба налага излагане на твърдения за обстоятелствата,от които произтича правото на възстановяване на собствеността,тъй като неговото право произтича от това на праводателя му и следователлно основанието на спорното право е осъщественият в полза на праводателя му придобивен способ.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Така формулираният от касатора правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,с което съдът се е произнесъл по искова молба,с която е заявен установителен иск за собственост върху описаните процесни недвижими имоти,като изрично в същата е посочено,че ищецът основава правото си на собственост на извършено в негова полза дарение от [фирма],съгласно нотариален акт №074/2006г.По повод възражението на ответното дружество,настоящ касатор,съдът е проследил придобиването на правото на собственост върху имота от праводателя му,включително по поредицата сделки,като по този начин е направена преценка за настъпила реституция в полза на първоначалния собственик на имота,което рефлектира за настъпването на транслативен ефект по извършените сделки с имота,включително с направеното дарение.Ето защо,касационният съд намира,че съдът е бил сезиран и се е произнесъл по редовна искова молба,като постановеното решение е валидно и допустимо.
В изложеното в точка втора касаторът формулира въпрос:
„ІІ.Извършва ли процесуално нарушение въззивния съд,когато изрично постановява в мотивите си,че няма да обсъжда направени след отговора на исковата молба възражения на ответника?В кои случаи и в кой момент настъпва преклузията?”,като се твърди,че в настоящия случай не е настъпила преклузия,тъй като първоинстаницонният съд не е изготвил доклад по реда на член 143 ГПК.
Всъщност така формулираният като правен въпрос от касатора е свързан с касационно оплакване за липса на съставен доклад от първинастанционния съд и последиците от това,каквото обаче не е налице по делото.
Видно от данните по делото, в първото открито съдебно заседание,проведено на 09.04.2012г. по гр.д.№12932/2011г. по описа на СГС/лист 119/,съдът е съставил и обявявил на страните доклада по делото-проекто доклад,съгласно определение на съда от ЗЗ от 22.02.2012г.,неразделна част от протокола,срещу който няма и не са постъпили възражения/ответното дружество не се явява и не изпраща представител/.
В останалата част от изложението си/точка ІІІ и ІV/,касаторът излага касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК във връзка със задължението на съда да извърши косвен съдебен контрол на административен акт по отношение на неговата материална зоконосъобразност и за конститутивния ефект на решение на ПК,непридружено със скица,които обаче са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника Н. К. С. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 4000 лева/четири хиляди лева/,представляващи адвокатско възнаграждение ,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 12.09.2017г.
По касационна жалба вх.№15162/11.11.2017г.:
С решаващите си мотиви,съдът е приел,че не е налице твърдяната от молителя [фирма],непълнота на съдебния акт и искането му по член 250 ГПК следва да се отхвърли.Съдът е изложил доводи,че след като е отменил изцяло обжалваното решение,не следва да се произнася с отделни диспозитиви по всяка от подадените жалби,а преценява съвкупно обжалваното решение с оглед наведените в жалбите възражения.Съдът е посочил,че с постановеното въззивно решение съдът се е произнесъл по целия спорен предмет по висящото пред него дело.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК,по въпроса/цитирам/:
„Ако първоинстанционното решение съдържа диспозитив,с който частично се уважава иск и друг диспозитив,с който частично се отхвърля претенцията,при цялостна отмяна на първоинстанционното решение,може ли съдът да уважи изцяло исковете?
Въззивното решение се явява нищожно,поради неразбираемо изразена правна воля на произнасящия го състав.”
При така приетото с мотивите на съда,цитирани по-горе,посоченият от касатора като правен въпрос,както и изложението доводи са напълно неотносими към същите.Освен това,касаторът нито сочи в изложението си,нито прилага със същото съдебна практика,съгласно посоченото в ал.1 и ал.2 на член 280 ГПК.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение.
По частна жалба вх.№15163/11.11.2017г.:
С определението,постановено в производство по реда на член 248,ал.1 ГПК,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд е изменил присъдените с въззивното решение разноски, на основание член 78,ал.1 ГПК,като е осъдил ответника [фирма]”,настоящия жалбоподател” да заплати на Н. К. С. сумата от още 2 789,25 лева,представляващи направени разноски по делото за първа и възззивна съдебна инстанция.Съдът,след като е взел предвид размера на всички направени от ищеца С. разноски по делото пред първата съдебна инстанция,както и тези,направени пред въззивната инстанция,посочвайки поотделно размера за всяка от тях,както и е изложил доводи,че те не са прекомерни и съответстват на фактическата и правна сложност на спора,е стигнал до извода,че следва да се присъдят изцяло ,с оглед този изход на спора,поради което е изменил решението за посочената сума до този пълен размер.
В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт,без да се излагат конкретни аргументи за това,а само се възпроизвеждат разпоредбите на закона,поради което касационният съд намира частната жалба за неоснователна,като същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1024/03.05.2017г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение VІІ състав и на определение №2528/31.07.2017г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,VІІ състав,постановени по в.гр.д.№190/2017г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №2529/31.07.2017г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,VІІ състав,постановено по в.гр.д.№190/2017г. по описа на съда.
ОСЪЖДА [фирма],гр.С. да заплати на Н. К. С. сумата от 4000 лева/четири хиляди лева,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: