О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
С., 20.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 484 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. К. от [населено място], подадена чрез адвокат Ю. Д. срещу въззивно решение от 25.11.2014 г. по гр.дело № 592/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 420 от 10.07.2014г.по гр.дело № 468/2014г.на Дупнишкия районен съд са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решават се противоречиво от съдилищата, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Приложени са копия от решение № 1289 от 24.01.1995 г. по гр.д. № 909/94 г. на ВС, ІІІ г.о.; решение № 1291 от 1.02.1995 г. по гр.д. № 1010/94 г. на ВС, ІІІ г.о.; решение № 2107 от 9.01.2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.; ТР № 3/2011 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор ответната страна [фирма], [населено място], чрез адвокат Д. П. поддържа, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда при разрешаване на правния спор, нито са от значение за правилното решаване на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е приел, че предявените от Л. К. искове за отмяна като незаконна на заповедта, с която трудовото й правоотношение с ответното дружество е прекратено поради съкращаване в щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са неоснователни. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението на К. е законно, тъй като е налице посоченото в заповедта основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Изложил е съображения, че е налице реално съкращаване на щата, като заеманата от К. длъжност е премахната от щатното разписание. Приел е, че длъжността която е заемала – „помощник-крояч” е била единствена и в този случай извършването на подбор е право, а не задължение за работодателя, а той не е упражнил това свое право.
Жалбоподателката поддръжа, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ, когато са налице доказателства, че са останали на работа лица изпълняващи близки или сходни длъжности със съкратената е в противоречие със задължителната съдебна практика, разрешава се противоречиво и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Поставеният въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика, нито има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В задължителната съдебна практика намерила израз в ТР № 3/2011 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Тази преценка се прави и при основанието „закриване на част от предприятието“, но тогава работодателя решава дали да уволни работниците и служителите в закриваната част от предприятието или да извършва подбор между тях и работници и служители в други части на предприятието, които не се закриват. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. В случая е прието, че работодателят няма задължение за подбор, тъй като премахва единствена щатна бройка за дадена длъжност. Същият не се е възползвал от правото си на подбор по чл.329, ал.1 КТ, поради което съдът не може да упражни контрол за законосъобразност. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения материалноправен въпрос е съобразено с тази практика. С приетото тълкувателно решение практиката по приложението на чл.329, ал.1 КТ е уеднаквена. Наличието на задължителна съдебна практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Необходимост от промяна на установената задължителна практика не е обоснована в изложението, поради което не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2014 г. по гр.дело № 592/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: