О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 21.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 юни, през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2532 описа за 2013. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 във връзка с чл.407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на В. Х. Г. срещу разпореждане от 18.04.2013 г. по гр.д. 2059/12 г по описа на АС-София за отказ от издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца В. Х. Г. срещу Г. фонд-София въз основа на осъдително въззивно решение №643 от 03.04.2013 г., постановено по същото дело. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на изпълнителен лист.
Ответната страна изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително решение на въззивния съд,съдът е приел, че е налице пречка за това, съгласно чл. 243 ал.2 ГПК , доколкото ГФ е държавно учреждение., а съгласно цитираната разпоредба срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила съдебно решение. е изпълнение на фактическия състав в процесуалната норма а чл.404 т.1, предл. 2 ГПК .Този извод на съда е неправилен. Съгласно уредбата в чл. 287 ал.1 КЗ, ГФ е юридическо лице, набиращо вноски на всички застрахователи, предлагащи задължителната ЗГО на автомобилистите и „злополука” в обществения транспорт и извършващо плащания в определени в КЗ случаи. Следователно, доколкото ГФ не се субсидира от републиканския бюджет , а набира средствата си от посочените в чл.287 ал.2 КЗ и чл.23 т Правилника за устройство и дейността на ГФ източници, последният не се ползва със защитата на държавно учреждение в хипотезата на чл.243 ал.2 ГПК. Ето защо е изпълнен фактическият състав в процесуалната норма на чл.404 т.1, предл. 2 ГПК: налице е осъдително решение на въззивния съд за заплащане на обезщетение от Фонда на В. Х. Г. в качеството й на наследник-съпруга на Д. И. Г. –починал в процеса и конституирана пред въззивния съд като страна, наред с другия наследник М. И. Г.-брат до размера на поисканата сума от 21 500 лева/общо присъденото обезщетение за починалия в хода на процеса ищец е 43 000 лева, ведно със законната лихва от 16.05.2010 г. до окончателното плащане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита ,че частната жалба е основателна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 18.04.2013 г. по гр.д. 2059/12 г по описа на АС-София за отказ от издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца В. Х. Г. срещу Г. фонд-София и вместо него постановява:
ИЗДАВА изпълнителен лист в полза на ищеца В. Х. Г. срещу Г. фонд-София въз основа на въззивно решение №643 от 03.04.2013 г. по гр.д. 2059/12 г по описа на АС-София за сумата от 21 500 лева,ведно със законната лихва от 16.05.2010 г. до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.