2
гр. д. № 4459/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 439
София, 25.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4459/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. П. и Д. А. П., двамата от [населено място] срещу определение № 2276 от 25.06.2015 г. по в. гр. д. № 1458/2015 г. на Варненски ОС, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното производство по същото дело. Прави се оплакване, че изводите за неоснователност на искането са в противоречие с възприетото в друго определение, постановено от Варненски въззивен съд също по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, направено от жалбоподателите по гр. д. № 2789/2014 г. на VІ с-в на ГО.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е без уважение направеното от ищците, сега жалбоподатели, искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Приел, че от представените доказателства относно имотното състояние на страните, не може да бъде направен извод, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Жалбоподателите са декларирали, че притежават в съсобственост апартамент № 66 в [населено място], [улица] на площ от 93.56 кв. м., за който се установява, че е продаден на 01.02.2014 г. при проведена публична продан от ЧСИ по изп. д. № 20118070400150. В удостоверението, издадено от ЧСИ не е посочен размера на за задължението, за удовлетворяване на което е продаден имота и за каква е цената, на която е извършена продажбата.
От декларацията за имотно състояние се установява, че само П. П. е собственик на апартамент № 20, на площ от 88.43 кв. м. също в [населено място],[жк], № 2239. Този имот също е предмет на процедура по извършване на публична продан, но няма данни да е завършена. Д. П. е декларирал, че притежава лек автомобил марка „Фолксваген”, за който няма данни да е продаден. Декларирал е, че е собственик и управител на [фирма], [населено място], както и че дружеството не развива дейност от три години, което установява с представени данъчни декларации, в които не са отразени приходи. Твърдението за липсата на приходи в дружеството, съдът е намерил за недоказано и от отразеното в доклада за 2012 г. за това, че дружеството отчита загуба от обичайната дейност в размер на 1000 лв. Този извод е обоснован, тъй като липсата на приходи в даден период от време не означава, че дружеството няма средства, набрани от предишни периоди.
В представените декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК не се съдържат данни дали страните не реализират доходи от наем, рента или аренда. Тези декларации не са доказателство, което да установява по безспорен начин, че страните не реализират доходи, подлежащи на деклариране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Справка от данъчната служба на територията на общината, в която страните живеят не е представена.
При тези доказателства изводът на съда за неоснователност на искане е обоснован. Ирелевантно е възприетото от същия съд по друго гражданско дело. Изводът за основателност на искането се прави въз основа на заявените обстоятелства и представени доказателства към момента на депозирането му пред съда и след съвкупната им преценка.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а определението потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2276 от 25.06.2015 г. по в. гр. д. № 1458/2015 г. на Варненски ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: