О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 26.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 147/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. И. и К. С. Б., чрез адв. Г. Ю. против определение № 6/05.01.2012 год. , постановено по ч. гр.д. № 1569/2011 год. на ВКС, 3-то г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивно решение № 315 от 21.05.2011 год. по гр.д. № 257/2011 год. на Благоевградския окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК като е приел, че цената на предявеният иск следва да се определи при условията на чл. 69,ал.1,т.4 ГПК. Иска се отмяна на определението.
Ответниците по частната жалба С. Б. М. и З. Р. М. чрез адв. Сн. П. , оспорват частната жалба. Застъпват становище, че атакувания по делото нотариален акт удостоверява правото им на собственост върху недвижим имот , което е оценяемо право и оценката му се явява цена на иска. С оглед на това неправилно е разбирането, че липсва оценяем правен интерес, което да изключва приложението на чл. 280,ал.2 ГПК.Молят частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба основателна.
Съображенията за това са следните:
Искът , с който е сезиран съда е с пр. осн. чл. 576 ГПК. Ищците са поискали съдът да прогласи нищожността на извършеното от нотариус К. Т. нотариално удостоверяване , материализирано с НА № 116, том №4, дело № 1729/17.09.1997 год., с който З. Н. М. и С. Б. М. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на недвижими имот, представляващ 5/6 ид. части от втори жилищен етаж с пристройката към него с обща застроена площ от 79 кв.м. от западния калкан на двуетажната жилищна сграда, построена в парцел 10, имот пл. № 108, в кв.40 по плана на 4-ти микрорайон [населено място] , ведно с 5/ 6 ид. част от зимнично помещение , общите части на сградата и лятна кухня.
За да постанови обжалваното определение , ВКС, състав на 4- то г.о. приема, че цената на предявения иск следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 69,ал.1,т.4 ГПК , в която хипотеза същата се извежда от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права – по реда на т.2 по данъчна оценка, а ако няма такава по пазарната цена на вещта.С оглед на това и като е съобразил данъчната оценка на имота по удостоверение №1518/26.03.2010 год. на [община] съдът е приел , че цената на иска е 4 268,60 лв. тоест под определения законов минимум в разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК, обуславящ процесуалната допустимост на жалбата.
Настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. счита, че предявеният иск с пр. осн. чл. 576 ГПК не попада в хипотезата на чл. 69,ал.1,т.4 ГПК , доколкото не е иск за съществуване , унищожаване или разваляне на договор , за сключване на окончателен договор , поради което цената му не следва да се определя въз основа на данъчната оценка на имота. Искът има за предмет установяване недействителността на извършено нотариално удостоверяване и е неоценяем по своя характер/ в този смисъл и определение №222/11.04.2011 год. на ВКС по ч. гр.д. №194/2011 год. на ВКС, ІV г.о./ С оглед на това процесуалната допустимост на касационната жалба не може да бъде преценявана в контекста на чл. 280,ал.2 ГПК .
Дори да се приеме , тезата на ответниците по частната жалба, че предявеният иск касае тяхното вещно право на собственост, което е оценяемо, цената на иска е над 5 000 лв.Видно от представеното удостоверение, данъчната оценка на имота възлиза на сумата 8537,20 лв. Доколкото с нотариалния акт, който се оспорва като нотариално удостоверяване признатите права са в размер на 5/6 ид. части, следва да се приеме, че цената на иска е в размер на 7 114,34 лв. – тоест отново надвишава законоустановения минимум от 5 000 лв.
По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия състав на ВКС за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 6/05.01.2012 год. , постановено по ч. гр.д. № 1569/2011 год. на ВКС, 3-то г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. С. И. и К. С. Б., против въззивно решение № 315 от 21.05.2011 год. по гр.д. № 257/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и връща делото на същия състав на ВКС за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: